През този ден морето беше толкова тихо, че мравките на дълги върволици отиваха на брега, навеждаха се и кротко и продължително утоляваха жаждата си.
 Тогава реших да отскоча до един съседен, екзотичен плаж, отстоящ на 2,5 км от нашия. Но слънцето  беше започнало да хвърля жар  и ходенето щеше да е много трудно. По-приемливо ми се виждаше да отида до там с плуване, което, като разстояние щеше да е някъде към 3,5 км – нищо работа за мен. Хвърлих се и заплувах.

Вече излизах от залива и заобикалях носът на скалния полуостров, когато видях как морето пред мен се надигна. В следващият миг  шумно и с пръхтене от водата изскочи много голям делфин, който на скорост тръгна право към мен и не сменяше курса. Това започна да ме тревожи.

Иначе много пъти бях наблюдавал делфини да минават между множеството хора и да излизат на самия бряг на плажа. И по време на риболов често придружаваха лодката ни и можех да ги пипна с ръка. Но този беше много по-едър от мен. А пък и наскоро гледах известния филм “Челюсти”, за кръвожадните акули и още бях под негово влияние.

  И тогава започнаха да се роят в съзнанието ми непрятните картини от филма, още повече, че това туловище започна да обикаля около мен. Мислех си: “Откъде да знае човек дали не е избягал от някоя лаборатория и на какво ли е бил научен там? Дали пък не е някакъв мутант, вследствие на тези знайни и незнайни радиоактивни замърсявания, и не е пораснал толкова голям, защото е човекоядец?...”

За щастие, брегът не беше далече. Така да се каже, плюх си на петите и скоро го достигнах. Но през цялото време  имах ужасното  чувство, че всеки момент ще усетя яката захапка и с мен щеше да е свършено.
Друго си е да стъпиш на твърда земя. Огледах се и видях, че нищо от мен не е изядено и всичко си е на мястото. После потърсих с поглед  делфина, но от него нямаше и следа. Сигурно му е било скучно и е искал да си поиграем. Друг път няма да си мисля такива глупости.

В този момент видях как по стръмната крайбрежна пътека заслиза бая понапълнял, но подвижен мъж на средна възраст, който дойде при мен и  учтиво ме поздрави. После отиде на самия бряг, погледна водата пред себе си, скочи смело с краката напред и  веднага започна да се дави. Извадих го на брега и там се разбрахме каква му беше грешката.

 Той не знаеше, че когато водата е абсолютно спокойна, така пречупва светлината, че се добива неправилна представа за дълбочината. В случая изглеждаше около един метър, но в действителност беше двойно повече. При такива обстоятелства дъното като че ли се повдига, но трябва  да се знае, че това е коварна оптическа измама и никак не са малко хората попаднали  в тази клопка.

Така че, наистина,  често водата в морето изглежда, че е до коленете.

Мисля си, че този човек имаше за какво да благодари и на делфина, защото  ако не беше той, нямаше да съм на този бряг.

МОЖЕШ ДА СИ КУПИШ ЕДИНСТВЕНИЯ НАРЪЧНИК ПО ВОДНА БЕЗОПАСНОСТ "КАК ДА НЕ СТАНА ЖЕРТВА НА ВОДАТА" ЗА 12 ЛВ. ОТ ТЕЛ: 056/80 15 99
ЖЕЛЬО МИХАЙЛОВ - АСОЦИАЦИЯ ВОДНА БЕЗОПАСНОСТ