Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2013 23:04 - КОВАРНОТО РАЗРИВНО ТЕЧЕНИЕ – ПЪЛНИЯ ТЕКСТ (Асоциация Водна Безопасност – Бургас) ЖЕЛЬО МИХАЙЛОВ
Автор: batimetriq Категория: Други   
Прочетен: 1389 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.12.2014 23:12


 

                        КОВАРНОТО РАЗРИВНО ТЕЧЕНИЕ


           Безброй пъти сме чували:  „завлече го мъртвото вълнение”.  В по-голямата част от случаите всъщност,  става дума за т.нар. разривно течение. Може да се каже,че при вълнение,  спасителите си имат най-много работа заради него. Например в САЩ, всяка година,  водните гардове измъкват от лапите на смъртта  около 50 хиляди човека, завлечени от такова течение. Няма никакво съмнение, че това  е  едно от най-опасните състояния на водата по нашите Черноморски плажове, както и по плажовете на всички по-големи водни площи по целия свят. Това течение е следствие от вълновия процес, особено когато височината на вълните  в зоната на прибоя започва да надхвърля 90 см.

          Разривното течение  тръгва почти от самия бряг на плажа с посока право навътре в морето. Понякога скоростта му е толкова голяма, че и добър плувец не може да  го преодолее.

           Изненадата идва и от това, че много често, в най-опасния му участък, повърхността на водата изглежда по-спокойна от всякъде другаде по крайбрежието. Това течение най-вече, се среща там, където по протежението на брега и непосредствено до него се редуват акватория с плитко дъно и акватория с по-дълбоко дъно. Плитко е дъното в зоната на пясъчните плитчини, а дълбоко е в зоната на така наречените „междини”. В междините дъното  представлява буквално изкопан  от движението на водата канал, който започва от брега и води право навътре в морето. Редуването на участъци с плитко и дълбоко дъно прави така, че на много от  големите плажове, разривните течения  се срещат  на всеки няколко десетки метра.

          Вълните, които създават разривните течения са или ветрови принудителни, или пък ветрови свободни(мъртво вълнение). И при двата вида ветрово вълнение процесът на образуване на разривните течения е един и същ, но при мъртвото вълнение хидрометеорологичните условия, като обща картина, могат да изглеждат доста благоприятни, а това намалява значително бдителността на хората във водата. Затова ще проследим как се образуват и как действат разривните течения при мъртви вълни, които имат височина в зоната на прибоя примерно към 1,20 м.

          Да насочим вниманието си върху две съседни пясъчни плитчини и по-дълбокото пространство между тях, което нарекохме „междина”, защото там се оформя и действа едно разривно течение.


        
Когато мъртвите вълни минават през зоната на междината, там както казахме е по-дълбоко, дъното не възпрепятства много движението им, прибоят е по-слабо изразен или изобщо не се образува и те се разбиват чак на брега, като водата се покачва нагоре по неговия наклон.      

         Тази голяма по количество покачила се водна маса, под действие на гравитацията се връща с устрем обратно в морето и създава придънно течение, дърпащо навътре. То е особено опасно за малките деца, играещи си на брега и останали без надзор. Скоростта на това придънно течение намаля с отдалечаването му от брега.

          В тази зона обаче се вижда, че оттокът на водата от брега става лесно и безпрепятствено - по дъното, което е по-дълбоко. Но, не така  лесно и директно става движението и оттичането на крайбрежната вода в зоната на двете пясъчни плитчини и точно в това се състои причината за образуването на разривните течения.

За нас е достатъчно да разгледаме как става това при едната пясъчна плитчина, защото  и на другата се случва същото.

         Когато вълната, идваща от вътрешността на морето достигне до пясъчната плитчина, долната й част опира във вече по-плиткото дъно, забавя скоростта си и изостава. Горната част на вълната продължава безпрепятствено движението си, изпреварва долната, надвисва над падината пред нея и се разрушава. Това става в зоната на прибоя, но там, тя, не се разрушават напълно. Една част от нея, все още съхранена, изминава разстоянието до брега, където се разбива още веднъж, но вече окончателно и се покачва нагоре по наклона.

          Характерното за зоната на пясъчната плитчина е, че вълновия процес  предизвиква пренос на вода към брега и там нивото й става по-високо, отколкото в останалата част от морето. Но, природните закони не могат да търпят подобна ситуация на неравновесие, затова, тази вода, с по-високо ниво, трябва да изтече нанякъде. Тя обаче, не може да тръгне по най-късия път – право навътре в морето,  защото там е плитко и прииждащите вълни пречат. Затова се оформя поток, който тръгва покрай брега, към зоната на междината и това е пътят на най-малкото насрещно  съпротивление.

          При движението си, този поток получава допълнително ускорение от притискането както на прииждащите вълни откъм морето, така и от оттичащата се водна маса откъм брега. Той понякога е много скоростен и ако дълбочината на водата е до корема,  може да завлече и възрастен човек.

           Движейки се успоредно на брега,  потокът достига акваторията на междината и оттам се устремява право навътре в морето, като повърхностно течение. Веднага обаче, тук, ще кажем, че в зоната на междината, се влива още едно такова течение и то идва от акваторията на другата пясъчна плитчина.

          В края на краищата, тук, в междината, се събират три течения, които се оттеглят навътре в морето. Едното е придънното течение, образувано от оттичащата се водна маса при покачването на всяка вълна по наклонения бряг. Другите две, са потоците, идващи покрай брега от пясъчните плитчини, които събирайки се в едно, тук, в зоната на междината, оформят разривното течение.

          Нека, сега да преминем към практично-приложната част, като обърнем внимание на най-често срещаните грешки и да видим как трябва да постъпят незнаещият и после знаещият да плува, когато са хванати от такова  опасно течение.   

          Ако незнаещият да плува е невнимателен, може да попадне в силно разривно течение още, близо до самия бряг. Тогава, дори и дълбочината да е до корем, придвижването към брега може да стане невъзможно.

          Ако пък течението е слабо, докато дълбочината не е голяма, къпещият се, ще владее положението. Но отиде ли на дълбочина някъде до гърдите, тялото олеква във водата и течението го понася към дълбокото. Тогава, незнаещият да плува, трябва силно да вика за помощ, за да го чуят спасителите или намиращите се наблизо хора, защото му остава съвсем малко време, преди водата да го покрие.

          Много коварна е ситуацията, когато в зоната на междината, къпещият се, е стоял известно време, без да усети наличието на някакво опасно движение на водата. Изведнъж обаче, се появява силно течение и го завлича навътре. Въпросът е, откъде се появи това течение. То се е появило, защото  преди малко, е пристигнала група от по-големи вълни, които започват да пренасят по-голямо количество вода до брега, а от тук се увеличава и мощта на   потоците, образуващи разривното течение.

          При положение, че знаещ да плува попадне в капана на такова течение, той трябва да запази самообладание, имайки в предвид това, че то, не дърпа надолу към дъното. Ако прецени, че е по силите му  да го преодолее, плувайки срещу него, към брега, може да опита. Но, ако се окаже, че това е трудно, нека да не упорства, защото това може да го изтощи и да усложни ситуацията.

           Излизането от обхвата на течението става най-бързо с плуване успоредно на брега  и достигане до  една от двете пясъчни плитчини. При нашите условия, най-често, ще е достатъчно, да преплува 5 или 10 метра. След това, вече може да се насочи към брега, като внимава да не влезне отново в зоната на междината.

          Ако ситуацията е такава, че плувеца няма възможност да доплува до някоя от двете пясъчни плитчини, той трябва да знае, че близо зад  линията на прибоя това течение отслабва и се разсейва. Завлечен до там, и вече освободен от хватката на течението, той може да излезне на брега, като заобиколи зоната на междината. Справянето обаче с такава ситуация изисква доста самообладание и търпение.          

           Добре е, човек, да знае как да се справи с дадена опасност, но най-добре е, ако изобщо не попада в нея. Затова ще се опитаме да видим, дали има някакви белези, които да ни подсказват за наличие на опасно разривно течение. Веднага ще кажем, че такива белези има достатъчно и природата ясно ги е изписала, стига човек да може да чете от нея.

          Нека да изброим някои от тях.

          1.  Много често, там, където вълните се покачват  върху пясъчната ивица, са образували в нея дъгообразни  вдлъбнатини, наречени плажни фестони. Точно там, насреща в морето, се намира   разривното течение . Колкото по-навътре се е врязъл фестона в пясъка, толкова по-мощно е разривното течение.

          2. Ако погледнем на няколко десетки метра навътре в морето,ще видим, че там, където минава разривното течение, много често  линията на прибоя е прекъсната. Липсата на  прибой се дължи на това, че там дълбочината е по-голяма , но пък от двете му страни, където се намират пясъчните плитчини, той е изявен ясно.

           3. В зоната на междината, където минава течението, повърхността на водата често е по-спокойна, спрямо останалата част от зоната за къпане и плуване.

           4. Понякога, там, където се събират двете течения, идващи от пясъчните плитчини,  на повърхността  се появяват вълни, каквито всеки е виждал в най-бързите участъци на реките.

           5. В зоната на междината, течението често увлича и вдига пясък от дъното, а това променя цвета на водата в кафяв. Но дори и да не вдига пясък, там цветът на водата често е по-различен от съседните акватории.

           6. Вижда се как течението  отнася всичко, което плава на повърхността - от водорасли и морска пяна до най-различни  предмети, случайно попаднали там.

           При мъртво вълнение, с височина на вълните примерно 1-1,20 м, когато има опасни разривни течения, бдителността на посетителите на плажа, е обикновено занижена, защото времето в повечето случаи направо си е чудесно: синьо небе, щедро слънце, лек бриз, препълнени плажове и много хора във водата. Освен това, в зоната на междината, където действа течението, водата е коварно най-спокойна. И става така, че най-опасното място, изглежда най-безопасно. Поради тази причина, то ще бъде предпочетено най-вече от тези, които не трябва да стъпват там - неможещите да плуват. На това място и много родители ще доведат децата си, без да подозират, че за тях това може да е фатално.

                          Такива течения се образуват и покрай молове, кейове, буни, както и в краищата на плажовете, когато завършват в морето като скални носове.

          Там също при вълнение става пренос на вода към брега и за да има  равновесие, трябва количеството на прииждащата и оттичащата  се вода да е равно. Но преноса  на вода към брега върви на широк фронт, а оттичането й става в по-тесен участък, което води до увеличение на нейната скорост и образуване на бързи течения.

           От казаното до тук, всеки се е досетил, че при такива хидрометеорологични условия, човек ще рискува по-малко, ако се къпе в зоните на пясъчните плитчини, по-далеч от  прибоя  и на дълбочина най-много до кръста, където разбитите вълни ще го тласкат леко към брега.

МОЖЕШ ДА СИ КУПИШ ЕДИНСТВЕНИЯ НАРЪЧНИК ПО ВОДНА БЕЗОПАСНОСТ "КАК ДА НЕ СТАНА ЖЕРТВА НА ВОДАТА" ЗА 12 ЛВ. ОТ ТЕЛ: О56/80 15 99
ЖЕЛЬО МИХАЙЛОВ - АСОЦИАЦИЯ ВОДНА БЕЗОПАСНОСТ





Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batimetriq
Категория: Други
Прочетен: 79293
Постинги: 85
Коментари: 26
Гласове: 80
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930