Много смърт има в България. По-лошо е от война. Най-много боли когато умират деца. Много деца умират при нещастни случаи, каквито са пътнотранспортните произшествия и удавянията. Правителствата, управлявали страната ни през последните 25 години, са допуснали, тук, в страната ни, да се давят най-много деца от цяла Европа, така, че те са абсолютните европейски шампиони в това отношение. През този период, потънаха завинаги две големи училища с деца, колкото и трудно да е на човек да си го представи. Например през десетгодишния период 1994-2004 г. , нашите деца са се давили с честота около 7 пъти по-висока, отколкото гръцките, което е пълен разгром както за немощния остатък от тоталитарно време, наречен Водноспасителна служба към БЧК, така и за политиците ни, доказали, че живота на българския народ никак не ги интересува.
Жалко, много жалко, че в много отношения, сравнено с другите държави, сме изключително слаби и не можем да спрем смъртта. Но, там където можем? Там, където се изисква едно помръдване на пръстите на политиците ни, за да спасят живота на много деца, защо не го правят? Такъв е случая с удавянията на деца.
Поради щастливо стечение на обстоятелствата, България притежава двама специалисти, създали Асоциация Водна Безопасност, които, като идеи и възможности в една много важна сфера от водното спасяване, изпреварват Америка и развитите държави на Запад. Те полагат основите на дисциплината „Водна безопасност” и създават първия в света наръчник, в това отношение, наречен „Как да не стана жертва на водата”. Той е преработен, за да може да се ползва от всяка държава, както и от българите, които живеят навсякъде по света. Но никой не помага той да бъде издаден- ни държава, ни бизнесмен.
Тези специалисти предлагат да се приложи в страната ни и в целия свят, нов, изключително ефикасен, евтин и лесен подход в борбата срещу водните инциденти и удавянията. В какво се състои той. Ами знае се, че основната причина за многото водни инциденти и удавяния, е най-общо казано, непознаването на опасностите във водните площи. Доказано е от практиката, че на всеки 10 удавяния, станали при нещастни случаи, 8- 9 от тях са могли винаги да бъдат предотвратени, ако потърпевшите са притежавали въпросните знания за опасностите във водата. Но, като се знае, че непрекъснато се давят и много интелигентни хора, не е трудно човек да се досети, че тук нещата не са чак толкова прости. Или направо ще си го кажем - дори и деятелите по водно спасяване, както и водните спасители, не са достатъчно грамотни в това отношение. Така е, защото на този етап, по дисциплината „Водна безопасност”, все още липсва добра школа - говорим за целия свят. Например, ето по един прост пример, свързан с действителността по света и у нас. Ако погледнеш в сайта на Световната организация по водно спасяване, ще видиш, че тази материя там, никога не е била подредена, класифицирана, което означава, че никога не е имало поне един достатъчно добър специалист в това отношение за да ги оправи нещата. У нас пък, никой служител, свързан с водното ни спасяване, включително и водните ни спасители, не са успели до ден днешен, да обяснят грамотно какво е това „мъртво вълнение”. Иначе добре се оправдават с него.
И така, специалистите от Асоциация Водна Безопасност, създавайки първия наръчник по водна безопасност, сега предлагат да създадат първите в света документални филми с образователна цел, в пълен комплект за професионалисти, за учебните заведения и за населението, с които всеки който ги гледа дори веднъж, ще придобие животоспасяващите знания за опасностите във водните площи и как да се пази от тях. Това е нещо уникално и никак не е лесно за изпълнение, но от Асоциация Водна Безопасност ще се справят. Тези филми ще бъдат записани на няколко диска и всеки ще има достъп до тях. Ползата от това нововъведение ще бъде огромна и ще се изразява за в бъдеще, в предотвратена смърт на хиляди хора, една трета от които деца, избягване на стотици хиляди водни инциденти, водещи до тежки телесни повреди, инвалидност, болести, съсипано здраве, страдания, а всяка година ще бъдат спестявани на държавата и на населението милиони евро.
В подкрепа за създаването на филмите, ни изпратиха писма областни управители, кметове, началници на инспекторати по образованието, директори на учебни заведения и учители, копия от които предоставихме на Министерския съвет. Може да се каже, че сме се допитали до около хиляда учебни заведения, които с голямо задоволство подкрепят създаването на филмите за обучение по водна безопасност. Със сигурност, няма да се намери учебно заведение, което да не ги подкрепи, защото този подход дава възможност 100 % от децата да бъдат обучени, прилага се много лесно и спестява много време.
Министерският съвет преди повече от два месеца предложи на няколко министерства, имащи отношения по тези проблеми, да създадат контактни групи и да започнем преговори за създаването на филмите, но до ден днешен никое от тях не е показало, загриженост за живота на клетия българин и не се е обадило. И едва ли имат намерения да се обадят. А трябваше да бързат, да ни се обадят, както ще се разбързат на изборите. Смятаме, че причината е в Министерския съвет, който не е категоричен в това отношение и не изисква от министерствата да си свършат работата. Вече шест години, след безброй изпратени писма, с просторни обяснения за големите ползи до Министерския съвет, Президентството, много министерства, Държавната агенция за закрила на детето, Народното събрание, всичко стои в мъртво положение, а можеха да спасят живота на много деца и на много хора от всички останали възрасти, само с едно помръдване. Но не го направиха.
Оттук нататък ще казваме ясно на българския народ кои са тези институции, ведомства и политици. След като тези политици не искат да предотвратят смъртта на много деца и възрастни, значи не стават за такива.
Какво трябва да направят:
1. Министерския съвет. Няма какво да ни размотава повече, а направо да ни възложи да създадем документалните филми с образователна цел и час по-скоро да ги предоставим на населението ни. Но това трябва да стане сега, за да можем да извършим огромната организационна работа, да напишем сценариите и догодина да започнем снимането.
2. Министерство на образованието. Да съдейства за въвеждането на задължително обучение на учениците по дисциплината „Водна безопасност”. Сега обучението е само препоръчително и не се извършва, а някъде само се отбива номера. Така е, защото до сега нито беше разработена материята с принадлежащите й нагледни материали, нито имаше специалисти, които да го извършват. Но след създаването на филмите, това ще става много лесно и бързо и в удобно за училището време. Ние, подробно ще им обясним целия процес и ще обсъдим детайлите.
3. Министерство на здравеопазването. Да стане инициатор за създаването на закон за задължително обучение в учебните заведения по дисциплината „Водна безопасност”. Да подкрепи създаването и на увлекателен игрален филм, с образователна цел за деца и юноши по дисциплината „Водна безопасност”, както и анимационни филми с образователна цел за най-малките деца. Сценариите, консултантската дейност и още редица други неща ще бъдат осъществени от Асоциация Водна Безопасност.
4. Министерство на културата. Да помогне финансово, чрез проект Асоциация Водна Безопасност, която да създаде първия в света наръчник по водна безопасност за деца и юноши, на базата на който ще бъдат създадени и игралния и анимационните филми с образователна цел, споменати по-горе. Можем да го създадем за 6 -7 месеца.
5. Народното събрание. Да приеме закон за задължително обучение на учениците по дисциплината „Водна Безопасност”. Нека тези народни представители, които искат да помогнат в това отношение, да се свържат с нас за да им обясним подробно за какво става въпрос.
Би било добре, ако г-н Миков, председателят на Националния съвет на БСП, се заеме с това, защото преди една година на 10-годишнината от трагедията в река Лим, той, като Председател на парламента, прочете специална декларация, с която изрази готовност да направи нещо в това отношение и която публикуваме със съкращения. „Загинаха 12 български деца. За техните родители, за техните близки болката никога няма да отмине. Такава болка не се преодолява и не е възможно. Годишнината от подобна трагедия е повод да се запитаме какво правим като родители, граждани и държавници за сигурността, защитата на живота и здравето на нашите, на българските деца. Можем и трябва да направим още в тази насока, това е дълг на институциите и на цялото гражданско общество. Трагедията край Лим е не само мрачен спомен, тя е силна камбана за съвестта ни да бъдем по-отговорни за нашите, за българските деца”.
Свържете се с нас г-н Миков и помогнете, за да можем да съхраним живота на много български деца и много български родители да не се почернят завинаги.
Жельо Михайлов
Съпредседател на Асоциация Водна Безопасност - Бургас
