ДО МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
с копие: ДО ПРЕЗИДЕНТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АПЕЛ ЗА РАЗУМ И ДОБРА ВОЛЯ
от
Асоциация Водна Безопасност
ОТНОСНО: Прекратяване на държавната дискриминация срещу Асоциация Водна Безопасност и подпомагане на животоспасяващата й дейност.
Уважаеми господин Министър Председател,
С наше писмо Изх. № 4/ 20.02. 2015 г., озаглавено „ПРОТЕСТНО ПИСМО”, Ви напомнихме за нашите изключително полезни предложения и програми за предпазване на населението от водни инциденти и удавяния, изпратени до Министерския съвет, през последните шест години, за съдействие и подкрепа, за да ги реализираме.
Обяснихме Ви подробно, че можем да създадем първите в света филмови материали за едно пълно обучение по дисциплината „Водна безопасност” за учебните заведения, за професионалисти и за населението и че, ако това се направи, ще настъпи прелом в борбата срещу водните инциденти и удавянията. Обяснихме още, че тази водеща в света иновация желаем да я предоставим и на държавите от Европейския съюз и разбира се - и на всички останали държави, за да се възползват от нея.
Вие, пак се допитахте до няколко министерства и Държавната агенция за закрила на детето за техните становища, относно нашите предложения. Такива становища, през последните няколко години искате от тях вече за трети път безполезно, защото за трети път, Ви изпращаме нашите подробни коментари върху тези становища, с които Ви обясняваме, че те са некомпетентни, с явно непознаване на материята, без никаква идея, без нищо конструктивно. Освен до Вас, сме изпращали тези коментари и до Президента на Република България, с които и на него сме обяснявали, че там няма нито един служител, който да разбира добре от материята „Водна безопасност” и няма кой да прояви инициатива и да подхване нещата в това отношение. Там никога не е имало такива специалисти и няма откъде да се вземат, затова оставете нещата в ръцете на професионалистите - в нашите ръце. От Министерския съвет сме искали съдействие за осигуряване на финансирането, за да възвърнем милион пъти вложените пари и да дадем възможност на всеки човек да знае как да съхрани живота си във водата. Това е нещо уникално и никоя държава още не го е постигнала.
През последните два-три месеца отново направихме обширни коментари на новите становища, които поискахте в началото на годината от министерствата, върху предложената от нас програма, /с изключение на Министерство на здравеопазването, тъй като от тях не сме получавали становище/ и Ви ги изпратихме, за да се убедите още веднъж, че там никой не владее поне елементарно въпросната материя и че новите становища са всъщност – старите, некомпетентните. Но това струва още половин година загубено време. Становищата им се свеждат до цитиране на пасажи от изключително слабата Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи ( Постановление № 182 на МС от 24.07. 1996 г. ), при което те, дори не разбират, а и няма кой да им каже, че повечето от нещата, които цитират, нямат нищо общо с разглежданата материя.
Г-н Министър Председател, добре ще е, да спрете вече да искате становища от министерствата, защото годините си вървят, а хората гинат. Поискайте от тях да създадат контактни групи, с които да започнем работа. На първо място това са Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и Министерство на културата.
Вече цял един народ знае за тази програма и я подкрепя, защото всички разбраха, че тя е изключително ефикасна, много евтина и бързо и лесно приложима. Освен това, тя ще прослави страната ни по света, защото и там ще се възползват от нея. Безброй са обажданията по телефона в подкрепа на програмата ни, а от най-различни ведомства получаваме и подкрепа в писмен вид. Няма родител, учител и директор на училище с който да сме разговаряли и той да не е подкрепил тази програма. Изпращаме Ви копия на някои от писмата, с които областни управители, инспекторати по образованието, кметове на общини и директори на училища подкрепят тази водеща в света иновация, свързана с превенцията на водните инциденти и създаването на филмите с образователна цел за учебните заведения, за професионалисти и за населението.
Преди два месеца, ние изпратихме писмо до министъра на финансите, с предложение да започнат да правят всяка година оценка на загубите от удавянията, водните инциденти и последствията от тях, както отдавна го правят в другите държави. Обяснихме им как да стане и им посочихме примери. Въпреки това, ни отговориха, че не са компетентни по тази материя и не могат да направят тази оценка. Ние обаче не сме съгласни с това, защото Министерство на финансите дори и да не притежава специалисти в това отношение, може да извърши поне една приблизителна оценка на загубите всяка година от водните инциденти и удавянията и ще се убеди, че те са огромни. Ще стигне и до заключението, че нашата организация с дейностите си, ще докарва много милиони левове икономии всяка година на държавата и на населението ни. Но явно, че те, не са толкова добри стопани на парите на българския народ за да го направят.
Тъй като копие от писмото ще бъде изпратено и до Президента на Република България, ние искаме да използваме възможността, да се обърнем за подкрепа и към него, защото това касае здравето и живота на всеки българин.
Уважаеми, господин Президент, ние сме създали и предоставили на държавата ни най-добрите наръчници по водна безопасност в Европа, ползвани от над 1500 висши, средни и основни учебни заведения, общините, стотици библиотеки, водни спасители, граждани и не сме получили никаква помощ или поощрение от държавата. Писали сме писма и до Вас и сме обяснявали всичко, но не сме получавали подкрепа. Чудно е, че вие награждавате и поощрявате граждани, спасили човешки живот при водни инциденти и това е правилно, но оставате безмълвни по отношение на нас, които освен всепризнатият ни принос в това отношение, предлагаме и начин, оттук нататък как да бъде съхранен живота на хиляди хора и стотици хиляди да се разминат с тежки телесни повреди, инвалидност, травми, болести, съсипано здраве и спестени стотици милиони левове на държавата и на населението. Освен това, удавянията и водните инциденти засягат националната сигурност, което е и задача на Президентската институция. При това положение, мислим, че трябваше да сме получили от Вас една искрена подкрепа пред Министерския съвет и министерствата.
Иначе до тук всички министерства и ведомства заявяват, че високо оценят нашата работа и одобряват концепцията ни по дисциплината „Водна безопасност”, но за да направим всичко това, ни предстои много работа и е необходимо финансиране. Предвид високата значимост на нашата програма, това може да стане чрез пряка субсидия, реализиране на грантови схеми, възлагане на обществена поръчка и други форми. През последните 6 години - от създаването ни до сега, ние не сме имали достъп до нито една форма за финансиране, въпреки многото писма до Министерските съвети на всички правителства, до редица министерства и ведомства, включително и до Президентската институция.
Вие, г-н Президент и Министър Председателят, говорите за връщане на избягалите по чужбина българи, поради тукашната безизходица, но пред очите на цяла България не подкрепяте една група рядко срещани специалисти по света, които могат да направят толкова много добри неща за народа си. При това положение, Вие, и нас ни прогонвате.
Ние се уморихме да гледаме как безброй проекти без никаква полза и стойност се раздават на „правилните” хора, а нашето сдружение дори няма право да кандидатства. Заявяваме, че искаме да останем тук, в България, да извършваме благородната си и изключително полезна дейност и от това да получаваме заплатите си и да изхранваме семействата си. Затова поискахме и форма на държавно финансиране, такава, каквото получават от Водноспасителната служба към БЧК, с тази разлика, че ние можем да си вършим работа на водещо световно ниво и да си възвръщаме получените средства хилядократно. Нали сме равни пред Конституцията с тях. Затова и предложихме да спре дискриминацията към нашата организация и да бъдем поставени наравно с Водноспасителна служба към БЧК, която не е достатъчна, за да осигури необходимото за държавата ни. Никъде по света, не е достигнато добро водно спасяване само с една организация. Защо нашата държава вече 25 години упорства и пази един остарял, тоталитарен модел на водно спасяване, който на всичкото отгоре има и лошата слава на европейски първенец по удавени деца?
Г-н Министър Председател, преди шест месеца поискахме от вас спешна финансова подкрепа за да може да спасим нашата работеща водноспасителна организация, тъй като не ни се дава възможност да участваме в каквито и да е национални или европейски проекти вече шест години. Искали сме такава подкрепа и от първото Ви правителство преди няколко години, както и от другите правителства, но всичко е било напразно. Предвид направеното от нас и това което в бъдеще можем да направим, поведението спрямо нас е една 100 процентова съзнателна дискриминация, целяща нашето унищожение, за да се запази убийственото статукво във водното ни спасяване, което е един остарял тоталитарен хибрид между държавата и Българския Червен кръст. В предходните писма до Вас и до редица министерства и ведомства сме посочвали много факти за действителността, свързана с този тоталитарен хибрид и българския народ също е запознат с нея, тъй като сме му предоставяли цялата ни кореспонденция с всички държавни органи. Наскоро предоставихме информация и на чуждестранните посолствата в България, тъй като нашите иновации могат да бъдат реализирани и в техните държави.
Господин Министър Председател, Господин Президент, напомняме отново, че в Асоциация Водна Безопасност работят едни от най-добрите специалисти в света по дисциплината „Водна безопасност”. Нуждаем се от спешна финансова помощ за да не се разпадне организацията. Най-добрите ни специалисти не получават заплати и нямат здравни осигуровки. За да си първи в света и за да вършиш толкова отговорна и деликатна дейност, се изискват много усилия и повече от 8 часа работа всеки ден. Вие не им давате възможност да живеят като нормални и равноправни граждани в Родината си. Те вече пожертваха шест години от живота си и работиха безплатно за държавата и за българския народ. Но това не може да продължава вечно. Къде другаде по света може да се случи подобно нещо: да работиш шест години, в лишения и оскъдица, и като късаш от залъка си, да създадеш най-добрите наръчници в света по водна безопасност, без една стотинка помощ от държавата, въпреки безбройните писма до министерски съвети, президентство, министерства.
Нашата организация иска да извърши плануваните дейности и да спаси живота на много хора, но това без финансиране не може да стане. Затова, ако ние в скоро време не получим вече шест години чаканата финансова подкрепа, заради българския народ, ще предприемем протестни действия пред цяла България и пред Европа, защото имаме основание да си мислим, че или съзнателно Вашите служители убиват организацията ни, или не се интересуват от това дали ще бъде спасен живота на много хора или - не.
Прилагаме част от писмата – 15 на брой, за подкрепа, за създаването на първите в света документални филми с образователна цел, в пълен комплект, по дисциплината „Водна безопасност”, за професионалисти, за учебните заведения и за населението, изпратени от областни управители, кметове на общини, инспекторати по образованието и директори на учебни заведения.
Това е волята на българския народ и неговото признание за дългогодишната ни дейност. Надяваме се, че ще я уважите.
С уважение: Съпредседатели на Асоциация Водна Безопасност
Жельо Михайлов……………………………
Райко Берберов………………………………
