Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2015 17:33 - УБИВАТ АСОЦИАЦИЯ ВОДНА БЕЗОПАСНОСТ, ЕДНА ОТ МАЛКОТО В СВЕТА - 3
Автор: batimetriq Категория: Други   
Прочетен: 558 Коментари: 0 Гласове:
0



Българската Асоциация Водна Безопасност е водеща в света, в сферата на превенцията на водните инциденти и е създала първия в света наръчник по дисциплината „Водна безопасност”, но вече 6 години е оставена от правителствата без една стотинка помощ. Тя е пред загиване. Те, дори не се трогват от това, че организацията може да прослави страната ни, защото е изработила концепция, която ако се приложи на практика, удавянията на цялата ни планета ще намалеят драстично. Всяка година ще бъде съхраняван живота на стотици хиляди хора, а ползата във финансови измерения ще бъде от порядъка на стотици милиарди евро годишно.
Ние искаме да реализираме тази животоспасяваща концепция най-напред тук - в България и по този начин да облекчим страданията на българския народ поне в това отношение, както и да му спестяваме годишно десетки милиони левове разходи. Но вече шеста година, въпреки многото писма за подкрепа до министерски съвети, Народно събрание, министерства, Президентство и къде ли още не, не се намери нито един отговорен държавен служител с патриотично мислене, който да милее за българския народ и да подкрепи тази хуманна кауза.
Преди четири месеца изпратихме за пети път писмо до Министерския съвет с настояване програмата ни да бъде реализирана в България, като отново, подробно сме обяснили колко големи ще бъдат ползите от нея. И какво се получава: пак ни вкарват в поредния омагьосан кръг и така – до безкрайност.
 Министерския съвет, преди четири месеца, пак напразно изпрати писма до някои министерства, уж отговорни по тези проблеми, за да направят експертни оценки. Ние още преди 6 години сме ги предупредили, че в министерствата няма такива експерти, както и в остарялата комунистическа Водноспасителна служба към БЧК. Започнахме да получаваме копия от тези”експертни” оценки и виждаме само едно: колко са неграмотни и безотговорни. Всички прилагат многобройните си бюрократични хватки за да ни разкарат и да не направят нищо добро за българския народ.
Дадохме дума, че ще запознаваме българския народ, какво представляват техните псевдоекспертни оценки за нашата програма. Разбира се ясно от  писмата, в които ние правим оценка за написаното от тях и които им изпращаме обратно, както и на Министерския съвет. Правим го, за да види българския народ поведението им, некадърността им и дали иска Министерския съвет да намери форма за подкрепа на програмата на Асоциация Водна Безопасност, която ще спести много милиони лева загуби на държавата и българския народ и ще съхрави живота на хиляди хора.
До тук показахме писмата до Министерския съвет, до Министъра на финансите, до Министъра на младежта и спорта, и сега – до Министъра на образованието.

 

                                             ДО МИНИСТЪРА НА МОН            

                                             С копие до Министерския съвет

                                       

                      ПОЯСНЕНИЕ

                                                                     от

                                                 Асоциация Водна Безопасност

 

ОТНОСНО: Становището на Министерство на образованието, по отношение на програмите и дейностите на Асоциация Водна Безопасност, изпратено до Министерския съвет.

 

          Уважаеми господин Министър,

          Нашата организация Асоциация Водна Безопасност, работеща в обществена полза, с писмо изх. № 4/20.02.2015 г., до Министерския съвет поиска съдействие за реализиране на изключително полезна и водеща в света програма по превенция на водните инциденти и удавянията на деца и възрастни. Във връзка с писмото ни, Министерския съвет изпрати писма до някои министерства, включително и до Вашето, за съдействие по предложената от нас програма. Ние получихме копие от Вашия отговор до Министерския съвет, в което видяхме редица несъответствия,  по отношение на нашите предложения. При това положение не сте отговорили правилно на Министерския съвет.

          В началото на Вашия отговор до Министерския съвет, се чете следното:    

   

          „Във връзка с Ваше писмо с вх. № 0103-413/04.03.2015 г., относно въвеждане на наръчник „Как да не стана жертва на водата” като пособие при обучение на учениците по водна безопасност и финансова подкрепа за превод на наръчника на английски език, Ви уведомявам следното:”       

 

           Ето, обаче каква е действителността.  В писмото ни до Министерския съвет, ние, Асоциация Водна Безопасност, не сме предлагали наръчникът ни по водна безопасност  „Как да не стана жертва на водата” да се въведе като пособие за деца и ученици за обучението им по тази дисциплина, нито сме искали от Министерство на образованието  финансова подкрепа за превод на наръчника на английски език. Ето точно какво сме написали: „А иначе, биха могли да се предвидят проекти за нас, например, в Държавната агенция за закрила на детето при издаването на наръчник по водна безопасност за деца и юноши; в Министерство на Културата за издаването на български и превода на английски на наръчника по водна безопасност за възрастни; в Министерство на здравеопазването, за създаването на документални, игрални и анимационни филми за всички възрасти с образователна цел, а най-вече в Министерство на образованието - за въвеждане на истински програми по водна безопасност, които да обхващат всички ученици, а не както е било до сега - хем слаби програми, хем обхващащи много малка част от децата. Министерство на образованието, вместо да се възползва с радост от това, че ние сме тук - в България, то предпочита винаги да претупа нещата с немощната Воднаспасителна служба към БЧК, при което се отчита дейност, но полза няма.”

          От цитираното, съвсем ясно се вижда, че не сме предлагали наръчникът ни по водна безопасност  „Как да не стана жертва на водата” да се въведе като пособие за деца и ученици за обучението им по тази дисциплина. А що се отнася до превода на английски, се вижда ясно, че това го искаме от Министерство на културата, а не от Вашето министерство. Там има такива проекти и Министерския съвет, пропусна да изпрати писмо до това Министерство за да ни съдействат.

          По-надолу в писмото обявявате, че книгата ни „Как да не стана жертва на водата” не била учебник, но не  обяснявате защо. А тя, е именно учебник по дисциплината „Водна безопасност”, на която ние положихме основите. Предмета на тази дисциплина е „Безопасността на човека, контактуващ с водните площи”. И материята за първи път е класифицирана и подредена, както се прави в един учебник. За този учебник, сме написали, че е предназначен за широк кръг от професионални групи, както и за преподаватели и придружители на деца по време на ученически отдих край водни площи и по време на екскурзии, където станаха доста удавяния на ученици. Затова, с писмо изх. № 12/29.10.2012 г., ние, Ви го предложихме този учебник, да го ползват учителите при такива мероприятия, както и при изнасяне на лекции в часовете по водна безопасност, а не да бъде пособие за учениците. Искахме от Вас да съсредоточите вниманието си върху този наръчник, който е ценна  придобивка за страната ни и да известите на учебните заведения, че могат да го намерят при нас, който има желание, разбира се. Но вие, не откликнахте не само на това, но и на никое наше предложение, за учудване на много директори на учебни заведения, учители, както и на началници на регионални инспекторати по образованието.      

          За нас е ясно, че има сговор за саботиране на дейностите ни, от ретрогради във водното спасяване, с тоталитарно мислене. Те, за да угодят на личните си интереси, въздействат върху представителите на ведомствата в Централната комисия по водно спасяване, както  и по други пътища. Така вероятно е станало и с Вашия представител, за който Вашето министерство отказа да ни предостави информация, като например името му, телефон и адрес за контакти, по какъв критерий е избран и каква квалификация и опит притежава по водно спасяване.

           Все  пак, по най-различни пътища, повечето учебни заведения вече го ползват нашия наръчник и получихме много благодарности и от директори на училища и от учители по физкултура, една част от които - водни спасители с дълъг стаж. Но това стана много бавно -  за 4 години.  Ако вие бяхте помогнали, това можеше да стане в рамките на два-три месеца и сигурно доста водни инциденти щяха да бъдат предотвратени. И сега можете да съобщите на учебните заведения за този наръчник, защото една част от тях още не знаят, че съществува.

          По отношение на пособие по водна безопасност, за ученици, за което стана въпрос по-горе, ние, сега вече,  Ви  предлагаме да ни поръчате да го напишем. Това ще бъде първото подобно пособие в Европа с подредена материя и поднесена в пълнота. Но заедно с него ние предлагаме нещо, което в света още никой не е направил, а то е – на базата на този и на други наши наръчници,  да създадем пълен комплект от филмови материали за обучение на учениците по дисциплината „Водна безопасност”. Така всеки от тях, ще може да  придобие една истинска, вярна представа за действителността и ще може да прилага наученото и на практика. А именно това е  голямата цел не само у нас, но и в световното водно спасяване.

          Всички директори на учебни заведения, учители и родители с които сме разговаряли до тук, подкрепят тази наша програма и едва ли ще има човек в България, който да не я подкрепи. Ползите от нея ще бъдат огромни и ние в многото писма, които сме изпращали до министерства, ведомства и организации, винаги сме ги посочвали в детайли.

          Тази програма ще бъде изключително лесна за прилагане в училището и ще дава възможност да се провежда във всяко удобно за него време. Всъщност цялото обучение ще бъде качено на дискове и ще може да се възпроизвежда чрез мултимедийно устройство, каквито притежава всяко училище без изключение. Така, гледайки тези интересни и професионално подготвени филми, учениците ще добият необходимите животоспасяващи знания по дисциплината „Водна безопасност” за цял живот. Всичко това ще спестява и много време и ще може да се приложи в 100% от учебните заведения. Но ние, преди всичко, говорим за едно високо качество – на водещо световно ниво.

          Виждаме, че в две поредни ваши писма, помествате един и същ шаблонен текст, който заема по-голямата част от написаното и който е свързан с водноспасителната дейност. Него, можете да го спестявате в следващите писма до нас,  тъй като, той е излишен и не засяга пряко материята, свързана с нашите предложения. А именно, като се започне от Наредбата за водноспасителната дейност, която регламентирала нещата, та се мине през обучението на водни спасители, организирания отдих на ученици край водни площи и се стигне накрая до контролните функции на кметовете и Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

          Ще Ви кажем защо.

          Най-напред, Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи ( Постановление № 182 на МС от 24.07. 1996 г. ) е изключително слаба, безотговорна  и  не  решава, най-важния въпрос - обучение на населението в безопасно контактуване с водните площи, което е една от главните причини за толкова многото удавени деца и за  толкова многото безплодни писма между нашата организация и Вашето министерство.       

         Обучението пък на водни спасители, издаването на документ за правоспособност и проверка годността на водните спасители  няма никаква връзка с предложенията ни до Вас. Това е съвсем друга материя. Ако Вашият консултант, който Ви помага при написването на писмата до нас, имаше добра подготовка по водно спасяване, щеше да ги знае тези неща. А след като няма - какво прави там?

          Що се отнася до организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, ползвани организирано от деца и ученици при провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, сме наблюдавали безчет слабости, поради които е съществувала реална опасност за здравето и живота им. Много често, водните спасители към ученическите лагери  и ръководството, поради слаба подготовка по дисциплината водна безопасност, са избирали за къпане най-опасните места, вместо - най-безопасните. Именно, чрез нашата програма, те могат да станат достатъчно компетентни, така, че да не допускат такива груби грешки.

          Ако трябва да говорим за контролните функции на кметовете на общините, свързани с обезопасяването на водните площи, ще кажем само, че в огромната си част общините нямат създадени комисии по водно спасяване. Тогава за какъв контрол ни пишете, че осъществяват кметовете? Кой ще го осъществява този контрол, като няма такива комисии? А Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което също намесвате, или някой друг, по какъв начин контролират общините? Нали ако имаше такъв контрол, те щяха да ги питат най-напред, защо нямат комисии по водно спасяване. А те от много години не са ги питали, нито се интересуват от това. Явно е, че и едните и другите, не си вършат работата в това отношение. Но тук става въпрос и за това - кой осъществява контрол върху министерствата и ведомствата, в това отношение, кой осъществява контрол върху Дирекция водно спасяване и Централната комисия по водно спасяване? За сега такъв орган няма и това е престъпление на държавата. Един ден ще се търси отговорност от министри и министър председатели, защото България в продължение на доста години е била абсолютен европейски първенец по удавени деца, а ние сме ги предупреждавали.       

           Една от главните причини за тази трагедия е липсата на такъв контрол - нещо, което, със сигурност, не се е случвало в никоя друга държава по света. Трябва да има такъв орган, който да осъществява пълен контрол на всички. Иначе ще продължава да  се случва това, което се случва до сега.

          И най-накрая, кой осъществява контрол на Вас, именно  на Министерство на образованието, за поети задължения в това отношение? Сега ще Ви обясним за какво става въпрос.

       През 1998 г., не кой да е, а Световната здравна организация публикува в медиите статистики, от които се видя, че България е на първо място по удавени деца в Европа и то с голяма дистанция пред другите държави. Главната причина за тази трагична действителност е, че нито децата, нито възрастните са обучени в безопасно контактуване с водните площи. А това е основно задължение на държавата и на водноспасителната служба. Вероятно повлияни от изнесените трагични факти на Световната здравна организация, една година по-късно – на 05.02.1999 г. Министерствона образованието /МОН/ и Българския Червен кръст /БЧК/ подписват документ, наречен „Двустранно споразумение”, в чиято тригодишна програма, наред с редица червенокръстки дейности е включено и обучението на учениците в безопасно контактуване с водните площи. Ще възкликне човек: „Най-после тръгва да се прави нещо!”. Но няма нищо такова, трите години минават и срока на споразумението изтича, без нещо да е направено в това отношение, въпреки че всяка година от удавяне загиват десетки деца.

          Без да се притесняват, че нищо не е направено, през 2002 г. МОН и БЧК се събират отново и подписват същото споразумение, сега за срок от 4 години. Минават и тези четири години, но в учебните заведения такова обучение пак не се извършва, а българските родители продължават да погребват най-много удавени деца в Европа. А МОН и БЧК не правят нищо, защото първо, не могат да го направят и второ, защото знаят, че няма кой да им осъществява контрол и  могат да си отчитат огромни по мащаби дейности в това отношение, които всъщност никога не са извършвали.  В същото това четиригодишно споразумение от 2002 г. се казва, че след изтичането на срока му през 2006 г., то остава постоянно. Така че, това споразумение и в настоящия момент е в сила, но къде е обучението? Всъщност, появиха се няколко програмки - имитации, обхващащи нищожна част от българските деца, за което съобщихме и на Министерския съвет и на министерства и организации, че там такова обучение няма как да се извършва. А иначе, във въпросното”Двустранно споразумение” има точка, в която се казва, че МОН ще следи за качественото изпълнение на това обучение на учениците. През тези 16 години, МОН нито е следил за качеството, нито за това дали такова обучение се извършва. От друга страна се е съгласявало с отчитаните огромни дейности в това отношение, за  които е ясно, че не са били извършвани.  Така МОН,  пропусна да предотврати  смъртта на много деца. Освен това, ако човек внимателно прочете въпросното „Двустранно споразумение”, ще открие, че всичко написано няма как да стане на практика.

             От фактите до тук се вижда, че ако имаше орган, който да осъществява контрол на Министерство на образованието, за поети животоспасяващи задължения, нямаше да се случи всичко това, което в другите държави пращат на прокурора.

          Сега МОН трябва да вземе важното решение, дали да продължава да върви по стария път, осъществявайки взаимоотношения единствено с остатъка от тоталитарното време -  Водноспасителна служба към  БЧК, който направи България в продължение на много години европейски първенец по удавени деца или да се освободи от обръча на остарялото мислене и подкрепи модерната и високо ефикасна програма на Асоциация Водна Безопасност.

          Надяваме се да изберете второто.

 

 

  С уважение: Съпредседатели на Асоциация Водна Безопасност

                                                         

                                                            Жельо Михайлов……………………………

                                                         

                                                             Райко Берберов………………………………

            

 

 





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batimetriq
Категория: Други
Прочетен: 72024
Постинги: 84
Коментари: 26
Гласове: 77
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930