Преди три дни, страната ни отбеляза 10 години от катастрофата в река Лим, при която загинаха 12  невинни деца. През последните 15 - 20 год., във водните площи на страната ни се удавиха толкова деца, колкото има в едно голямо училище. Може ли човешкият ум да си го представи това нещо? А умът на нашите управлявашщи? Питат ли се нашите управляващи колко много са нещастните родители в България, загубили по този нелеп начин децата си. Огромна част от всичко това можеше да бъде предотвратено, ако се следваше правилния път, ако се осъществяваше контрол и ако управляващите бяха отговорни хора. И най-вече, ако бяха ни помогнали да си свършим работата. Тук само ще вметнем, че месец и половина преди катастрофата в река Лим, наши специалисти бяха изпратили писмо до Правителството на НДСВ и предупредили, че при такива масови мероприятия с ученици има опасност от групови удавяния, поради повсеместното невежество в това отношение и поради незнанието как да се действа при такива екстремни ситуации, каквато е например попадане с превозно средство в дълбоки води. Та нали самите учители, преживяли катастрофата са казали: „Нямаше ли водноспасителна служба или някой друг, който да беше ни научил как се действа при такива екстремни ситуации”.

След това наши специалисти изпратиха писмо до родителите на загиналите деца в катастрофата и посочиха защо Министерство на образованието е един от главните виновници за многото удавяния на деца. Защо ли. Ами защото от 1999 г. имат подписано Двустранно споразумение с Водноспасителната служба към БЧК да извършват в учебните заведения обучение на учениците в безопасно контактуване с водните площи, защото точно това разрешава проблема. Но не го извършваха, защото не могат да го извършват, а отчитаха, че го правят в огромни мащаби и получаваха възнагражденията си и потупванията по рамото Ето, това е непростимото, защото знаеха, че от това ще загиват всяка година много деца. Когато разкрихме тази истина, за да потули нещата, Министъра на образованието само след 5 дни пристигна в Свищов да раздава медали на пострадалите деца и да ги обявява за герои. Те, обаче правилно му казаха, че се чувстват като жертви, а не като герои, което си е истината.

 Нашата организация Асоциация Водна Безопасност – Бургас, като една от малкото в света, специализирана в сферата на превенцията на водните инциденти, е намерила изход за този тежък проблем, но държавата вече 5 години се прави, че не ни чува. Тя води една мълчалива война срещу нас, защото иска да остане монополист и да има само една водноспасителна служба – тяхната, останалата от тоталитарното време водноспасителна служба към БЧК, която не може да я свърши тази работа.

Във връзка с този тежък за страната ни проблем  нека най-напред да цитираме една от нашите медии.

„В началото на днешното пленарно заседание председателят на парламента Михаил Миков прочете специална декларация по случай черната годишнина. Загинаха 12 български деца, за техните родители, за техните близки болката никога няма да отмине, подчерта парламентарният шеф. Такава болка не се преодолява и не е възможно, допълни Михаил Миков.

Годишнината от подобна трагедия е повод да се запитаме какво правим като родители, граждани и държавници за сигурността, защитата на живота и здравето на нашите, на българските деца, каза още председателят на парламента. Можем и трябва да направим още в тази насока, това е дълг на институциите и на цялото гражданско общество, смята още той. Трагедията край Лим е не само мрачен спомен, тя е силна камбана за съвестта ни да бъдем по-отговорни за нашите, за българските деца, заяви Михаил Миков”.

И така, ритуала е спазен, дейността е отчетена, но нашите политици нямат съвестта, волята и желанието да правят добро на българския народ, въпреки, че България в продължение на много години е на първо място по удавени деца в Европа и то с голяма дистанция напред, пред другите държави.

Нашата организация предложи на държавата ни, водеща в света стратегия по предпазване на населението от водни инциденти и удавяния, която може драстично да ги намали, но политиците ни са заети с други неща, така че живота на децата и възрастните не им е чак толкова важен.

Стратегията беше предложена в разработка от 10 стр. на правителството на г-н Борисов през 2011 г., с писмо до Министерския съвет и отделно на десет министерства, на които обяснихме каква ще е ползата за всяко едно от тях. Изпратихме и писмо с цялата разработка на стратегията до г-жа Цачева, като председател на Народното събрание. Направихме го, защото последният опит на Народното събрание да направи нещо за децата в това отношение беше едно заседание на Комисиято по въпросите на децата младежта и спорта през 2006 г., където те стигнаха до задънена улица и позорно и тихомълком се отказаха. Пазим стенограмата от това заседание, от която се вижда пълната неграмотност на всички членове на комисията по тази материя. Стратегията беше изпратена и до Държавната агенция за закрила на детето, та дано се смилят поне оттам за децата. След това беше изпратена и на Президента г-н Плевнелиев за съдействие. Последваха, безкрайни бюрократични маневри, писма, губене на време и накрая утихнаха. Номера е следния, приемните на Министерския  съвет и другите министерства и ведомства, в продължение на години, правейки се привидно на загрижени, си разменят по някое шаблонно писмо за което те уведомяват, след което предложението ти приключва живота си в някой от шкафовете  на безсъвестните чиновници. Мандата им изтича, идва следващото правителство и всичко започваш наново – с „Уважаеми г-н Министър председател”..., докато завърши по същия начин – в  шкафа на  чиновника. А иначе като стане белята, са майстори на церемонията. Ще сведат глави, ще отбележат траурни дни и ще дадат щедро по хиляда лева на родителите на удавеното дете, за погребението. В края на краищата се вижда, че не искат и не искат  да дадат  принос в предотвратяване смъртта на много хора, измежду които и много деца. Само трябва да си отворят устата и да си мръднат пръстите, но не го правят. И тогава не се чуди защо българите масово напускат страната и се самоубиват от отчаяние най-много в света.

През м. август на 2013 г. предложихме стратегията и на правителството на г-н Орешарски. Отново никакво съдействие. През октомври направихме ново, много по-опростено предложение до Министерския съвет, във връзка с посочената стратегия. Оттогава измина половин година, но г-н Орешарски мълчи.

Ще го кажем още веднъж, ясно за да знаят хората,  ако не приемат предложената от нас стратегия, пропускат да спасят живота на хиляди деца и възрастни и десетки милиони левове спестени разходи всяка година. Публикуваме по-долу новото предложение до Министерския съвет, с копия до Президента и до г-н Станишев.

           ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

            Копие до: Президента на Република България            

            Копие до: г-н Сергей Станишев, Председател на ВС на БСП и

                              Президент на ПЕС

                       НОВО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

                                                                                  от                   

                                       АСОЦИАЦИЯ ВОДНА БЕЗОПАСНОСТ – гр. Бургас                              

          ОТНОСНО:  Подготвената от нас нова, модерна  стратегия за предпазване на 

                                 населението от водни инциденти и удавяния.    

          Уважаеми господин Министър Председател,

           Най-напред, искаме пак да  напомним, че става въпрос за  истинска, национална, хуманна кауза, в този тежък за народа ни преходен период.        

          Преди два месеца и половина, нашата организация,  Асоциация Водна Безопасност – Бургас, изпрати до Вас предложение, за въвеждане в страната ни на нова, модерна стратегия, за предпазване на населението от водни инциденти и удавяния.

          Обяснихме, че това, което предлагаме е една иновация на водещо световно ниво, която драстично ще намали размера на удавянията и на водните инциденти и всяка година ще спестява десетки милиона лева разходи на държавата и населението ни.

          Обяснихме още, че всичко това се състои в обучение на населението в безопасно контактуване с водните площи, което ще бъде изключително евтино, ефикасно и бързо.

          Посочихме, че сме създали може би единствения по рода си в света наръчник по дисциплината „Водна безопасност”, озаглавен „Как да не стана жертва на водата”, в който материята е събрана, подредена и представена в леснодостъпен за изучаване вид. Обяснихме още, че друг наш наръчник, наречен „Плажна култура”, се ползва от над 1200 учебни заведения и с него сме изпреварили цяла Западна Европа, защото те нямат такъв. Ние, всъщност, построихме основата, върху която да се работи оттук нататък в това отношение, изпреварвайки всички държави. Тук, става въпрос за една нова наука, която ще даде изключително много  на човечеството и за която в западните страни само се споменава, че трябва да я има. Тя се нарича „Превенция на водните инциденти”, с предмет, безопасността на човека, контактуващ с водните площи.

          Показахме с факти, че Министерство на образованието, поне по време на последните няколко правителства се държи неадекватно и безразлично към този толкова тежък  особено за България проблем – удавянията на деца. Препоръчахме  им, да покажат  загриженост към здравето и живота на учащите се и поне да ползват наготово нашия наръчник, като го предоставят на класните ръководители за часа на класа, а също така и на учениците, чрез училищните библиотеки и да намерят форма, предложената от нас стратегия да бъде приложена в учебните заведения. Това, което някъде се провежда като водноспасителен минимум трябва да отпадне, защото нали това се прави вече четири десетилетия и нацията ни е поголовно незнаеща в това отношение.

          Предложихме, с наша помощ, в Бургас, да бъде изграден център по водна безопасност, който да работи за безопасността на децата в това отношение в цялата ни страна.

         Посочихме, че Министерство на финансите трябва да се заинтересува от тази стратегия, защото когато тя влезне в действие, ще спестява всяка година десетки милиони лева на държавата и на населението, чрез предотвратяване на голямо множество удавяния, тежки телесни повреди, травми, болести, съсипано здраве и последствията от тях. Предложихме,  министерството да направи оценка на големите загуби от водните инциденти и удавянията, както това отдавна го правят в развитите страни. Например в САЩ всяка година тези загуби са към 20 милиарда долара и ако там не се извършваха редица превантивни дейности в това отношение, загубите щяха да бъдат далеч по-големи. В Европейският съюз, загубите без съмнение са също с такива размери, а могат да бъдат спестявани милиарди евро годишно, ако се приеме нашата програма.  Ние ще им я предложим, но нека първо да я направим в България.

         Обяснихме, че можем също така да подготвим, вероятно първия в света игрален филм с образователна цел по водна безопасност  в пълен комплект. Такъв филм може да извърши революция в борбата срещу водните инциденти и удавянията. Обяснихме още, че за по-малките деца можем да създадем и развлекателни анимационни филми с образователна цел, а за населението можем да подготвим изключително полезни документални филми в това отношение, също с образователна цел. Разяснихме, че в света, тези неща още никой не ги е направил.

          Обяснихме, че водното ни спасяване е отдавна безвъзвратно остаряло, не е в крак с времето и отдавна не може да изпълнява пълноценно задълженията си. Това са го  споделяли и служители от тази организация и то открито, по медиите. Нашето мнение е, че незабавно трябва да бъде създадена поне още една водноспасителна служба, така както е във развитите страни, с нови и опитни кадри - истински професионалисти, защото водно спасяване не се прави така – между другото и то с хора, повечето от които нито са специалисти, нито им се работи водно спасяване. Тези хора, трябва 365 дни в годината да мислят и да работят с ентусиазъм за тази кауза , а тя е, непрекъсната борба,  да има колкото се може по-малко водни инциденти и по-малко удавени хора. Тук трябва да се създаде нова нормативна база, с нов тип отношения между министерства, ведомства и организации, ново отношение към населението, грамотно изградена стратегия за близкото и далечното бъдеще и в която ясно да е посочено кой какви права и задължения и отговорности има. Трябва да се създадат нови, рабоещи структури с представителства във всички общини и с перфектно взаимодействие помежду си. Един пример само. Преди две години в Созопол три ученички, от Кърджали, от организирана ученическа  екскурзия, в момента, в който си правят снимка на скала до морето, внезапно са завлечени от голяма вълна. Самоотвержено момче от близкия ресторант успява от брега да подаде подръчни предмети на две от ученичките и да ги изтегли на брега. Третата е отнесена от течение по-далеч от брега и много време се бори за живота си пред погледа на стотици граждани, но няма кой да помогне. Тя загива. Ако имаше добра организация по водно спасяване, щеше да е необходимо само едно позвъняване по телефона и спасителите щяха да пристигнат навреме. Но ние говорим тук за нещо далеч по-добро, а то е, как да се избягват водните инциденти. Ако  тези ученички бяха преминали през обучението по водна безопасност, което ние предлагаме, тогава щяха да знаят, че когато има вълнение, е опасно да се стои на нисък бряг, защото в даден момент могат да пристигнат доста по-големи вълни и да го залеят. Това са елементарни неща, но хората дори и с тях не са запознати. А българинът, понеже е оставен да е незнаещ в това отношение, той се дави много лесно тук  и  където и да се намира по света. И понеже има добро сърце, се дави и когато отива да помага на закъсали във водата.

          Водноспасителната ни служба е създадена в дълбоко тоталитарно време – през 1964 г. Тогава тоталитарната държава заграби и това пространство от битието ни и го даде само на една организация – Българския Червен кръст /БЧК/, а на всички други беше наложен забранителен режим. Така, тя извърши поредното голямо престъпление, защото забрани на един цял народ правото на инициатива и работа в това отношение и по естествен път да излъчва най-подходящите кадри в тази сфера. До ден днешен, там нищо не се е променило. Държавата продължава да спонсорира единствено БЧК. С две думи, държавата държи със зъби и нокти монопола върху водното спасяване и не го изпуска, макар, че не може да се справя. При това положение е застрашен живота на всеки българин и най-вече на децата. Но никой не иска и да помисли, или не вярва, че ще се търси отговорност за това от конкретни лица, тъй като са допуснали смъртта на едно цяло училище с деца. И министерски съвети и доста министерства са били предупреждавани с просторни писма от нашата организация или от наши специалисти, колко зле са нещата в това отношение и дори е посочвано какво трябва да се направи, за да излезне страната ни от тази трагична действителност. Още повече – искали сме малко подкрепа за да помогнем да се разреши този проблем , но никой не си е мърдал пръста. Стигна се до там, че за периода  1994 – 2004 г. нашите деца, в сравнение с гръцките например, са се давили с над 7 пъти по-висока честота! А това е пълен разгром за нашите политици и за водноспасителната ни служба. Скоро ще им се наложи да отговарят пред родителите на удавените деца , както и пред целия народ, защо допуснаха това да се случи.  И тъй като Вие, уважаеми  г-н Министър Председател казахте, че ще се борите срещу монополите, сега е време да дадете пример и да приемете нашата организация като равностойна на немощната вече държавна  Водноспасителна служба към БЧК и да ни предоставите  средства  и  достъп до проекти и на нас. Четири години  работим без една стотинка помощ от никъде в големи лишения и въпреки това извършихме огромна по мащаби дейност. Тази работа изисква всеотдайност и труд, много повече от 8 часа всеки ден. А иначе, в най-важната, в превантивната част, никой не може да направи за народа ни това, което ние можем да направим.

          Още при създаването на тоталитарната Водноспасителна служба към БЧК, е сбъркан духът и принципите на едно водно спасяване. Например, при неохраняваните от спасители водни площи, където стават най-много удавяния, нормативната база не е поставила на първо място безопасността на хората, а как някои държавни служители и концесионери на водни площи, да могат винаги с лекота да прехвърлят вината върху потърпевшия или пък върху родителите, ако удавникът е дете.

           А при водните площи, охранявани от спасители, на много места екипите са доста слаби и не успяват да спасят всички давещи се. Съвсем друг е въпроса как ще се представят нещата след това, особено като се знае, че удавеният няма начин да проговори. Нека обаче тук да хвърлим поглед върху една статистика, която ще ни покаже неумението на нашите водни спасители да предотвратяват водни инциденти.

          Преди няколко години беше изнесена информация от БЧК, че за един период в средата на лятото, само на охраняваните плажове на морето, ежедневно се случват повече от две хиляди водни инциденти. Значи тук не влизат неохраняваните плажове и водните площи в цялата останала България. И ако направим едно сравнение примерно с Германия, ще видим, че там стават средно около 800 водни инциденти за цяла година, на цялата им територия, а тук – две хиляди, само за един ден и то само на охраняваните плажове. Главозамайващо, нали. Но нещата не свършват до тук. Сега всичката тази лошотия трябва да се  умножи още и с числото 10, тъй като сме точно с толкова пъти по-малочислени от германците и тогава ще се види цялата ни трагедия или как се случват водните инциденти у нас, на глава от населението, съпоставено с Германия. Но спасителите нямат вина за това. Необходимо е по време на обучение да получават солидно образование в това отношение, и ние предлагаме да изградим базата за тази цел.

          В края на краищата, за  първите 15 години от създаването на Водноспасителната служба към БЧК  имаше една диаграма, която беше поместена в основните издания по водно спасяване, уж за да се похвалят от там с нещо и на която бяха посочени зависимостите между броя на водните спасители,  броя на спасените и броя на удавените. От тази диаграма, още тогава, ясно можеше да се разбере, че водното ни спасяване е тръгнало  не по правилния път, ама кой да ги гледа тези неща.

         Преди почти два месеца, Вашата администрация изпрати писма до Министерство на образованието и науката, Министерство на финансите, Министерство на вътрешните работи, Министерство на здравеопазването, Министерство на младежта и спорта, както и до Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/, с молба за актуални становища на предложената от нас нова, модерна стратегия за предпазване на населението от водни инциденти и удавяния. До тук, единствено Министерство на младежта и спорта изпрати отговор, подписан от министъра, който обаче отговор е повече от печален. Там няма и едно изречение за нашето предложение. Вместо това, министерството говори от името на БЧК – какви задължения имала тази организация, по нормативни документи, но не казват какво те мислят по нашето предложение. Ние сме дълбоко възмутени, защото от министерството поне трябваше да бъдат честни и да кажат, че нямат такива специалисти и не могат да дадат компетентен  отговор, а не да се опитват да замазват нещата. А иначе, това пряко  ги засяга, защото при тях се изучават водни спортове и спортистите са застрашени от водни инциденти, а историята помни случаи на удавяне на спортисти. Освен това, техни треньори по плуване са осъдени, защото по време на обучение на деца, са допуснали тежки водни инциденти. А това всичкото е от незнание.

         В писмото,  Министерство на младежта и спорта говори още и  за  това, че БЧК е изготвил стратегия до 2020 г. наречена „Да спасим живот и променим мисленето”,  която покривала и нашето предложение за предпазване на населението от водни инциденти. Да, но ние я намерихме тази стратегия и видяхме, че там изцяло са посочени   червенокръстки дейности, нямащи нищо общо с водното спасяване,  а  въпросната им  стратегия по превенция на водните инциденти се състои само от едно изречение,  и това е много жалко и трагично, преди всичко за българския народ. С две думи, няма никаква стратегия в превантивната сфера и ние знаем, че там няма кой да я направи. Но, тогава, кого се опитва да подведе Министерство на младежта и спорта? Министерския съвет ли, българският народ ли? Или пък,  Асоциация Водна Безопасност? Много ще им е трудно нас да ни подведат.

          Сега държим да предупредим Министерския съвет, че в продължение на години, псевдоспециалисти по водно спасяване, заемащи най-високите и най-влиятелните постове, са успели в продължение на немалко години да убедят повсеместно държавни органи и организации, а оттук и българският народ, че в програмата на Министерство на младежта и спорта „Научи се да плуваш”, се извършвало обучение по водна безопасност на децата. Ние получихме такива обяснения и твърдения от Министерските съвети на две правителства, както и от Държавната агенция за закрила на детето. Казваме, че такова обучение там не се е извършвало и няма как да се извършва, защото има сериозни причини, това да не може да стане. Но, минаха доста години, времето беше изгубено и много деца се удавиха. Ние ще открием кои са тези хора и ще ги посочим на българският народ и на родителите на загиналите деца.

            Сега, най-вероятно същите тези псевдоспециалисти, искат да пробутат пак идеята, че това обучение, вече ще започне да се извършва със споменатата по-горе стратегия на БЧК до 2020 г. „Да спасим живот и променим мисленето”. Пак ще кажем, видяхме, че тази  стратегията се състои  само  от едно изречение и което през последните поне 30 г. е повтаряно многократно, но дела няма.

          Толкова могат да направят. Разчитат на това, че никой държавен орган не им осъществява контрол, а и не може. А това е толкова лошо.

          По-нататък, в писмото на Министерство на младежта и спорта  се говори за Националната комисия по водно спасяване /НКВС/, че там членували представители на министерства, ведомства и организации. Добре си членуват, но в сферата на превенцията на водните инциденти, това, което е нашият предмет на дейност, те нямат нито един добър специалист. Можем да го докажем по всяко време, ако някой има претенциите да се нарече такъв. Нека да опита.

           Само ще попитаме, защо след като България в продължение на много години беше на първо място в Европа по удавени деца, всички в НКВС мълчаха и никой нищо не направи, за да излезне страната ни от тази трагична действителност?  Удави се едно цяло училище с деца!

          Защо ние създадохме първия наръчник по превенция на водните инциденти? Защо никой от тях до ден днешен не обясни на българския народ какво е това мъртво вълнение, а ние го обяснихме в нашите книги? Защо никой не го показа на снимка, та да го видят хората най-после  какво представлява. А иначе, те, по медиите, неспирно хокат българският народ, че не се съобразявал с мъртвото вълнение, за това се давел много. Наложи се, във в. „Труд”, пак ние да го показваме?

          Защо никой не запозна хората с опасното разривно течение, което е причина за повече от половината водни инциденти и удавяния по време на вълнение, а ние го описахме подробно пак във в. „Труд” през настоящата година?

          Уважаеми  господин Министър Председател, министерствата и ДАЗД, от които поискахте становища за нашето предложение се бавят, защото не знаят какво да правят, няма кой да им помогне. Може изобщо да не ги изпратят. Но водната стихия е винаги безпощадна и не чака никой. Това, че измежду многобройните служители в цялата ни държава няма дори един специалист в това отношение е трагично. Но ето ние сме тук, готови да свършим тази работа на водещо световно ниво, но Вие стоите далеч от нас. Ето сега ще Ви направим ново предложение, което е изключително опростено и ефикасно, за да не се губи повече време.

          В цял свят, добрите водноспасителни служби се стремят да обучат колкото се може по-добре населението по дисциплината „Водна безопасност”, защото това е най-важното и първото от първите неща, за добър успех срещу водните инциденти и удавянията.

          Ние можем да направим всичко това, чрез поредица от документални филми с образователна цел, които ще са предназначени за, учебните заведения, водните спасители и деятели по водно спасяване, треньори по плуване и водни спортове, представителите на комисии по водно спасяване, полицаи, следователи, пожарникари, работещите в Гражданска защита, военни, магистрати, туроператори, концесионери на водни площи, законодатели,  работещите в комисиите за защита на потребителя и  други професионални групи, както разбира се и за всеки отделен човек. Това още никой не го е направил в света.

          Нека само да отбележим, че ако имаше грамотност в това отношение и обучени специалисти, още в деня на удавянето на митрополит Кирил, щеше да бъде изследвана акваторията, и това щеше да помогне много за изясняване причината за смъртта. Тъй като това не се направи, оттук нататък винаги ще се спрягат трите възможни варианта: нещастен случай, убийство или самоубийство. Съмнението за убийство обаче, завинаги ще остане у хората и близките на загиналия, както е и при депутата Илко Ескенази.

           При повечето удавяния не се знае как точно са станали. Но как тогава ще се вадят поуки, за да не се повтарят грешките? Добре ли е така да продължава? Това може да се поправи с кадрите, които ние предлагаме да обучим за цялата страна по тази дисциплина.

          За  да направм тази поредица от документални филми, трябва да бъдем финансирани сега, чрез пряка субсидия или чрез някакъв проект и да започнем веднага да работим, защото няма време, а има много нещо да се прави и подготви, за да може след това през лятото да се заснемат филмите.

Предлагаме също така, от 2014 г. и занапред, да ни бъде предоставяна ежегодно, дори някаква минимална  държавна субсидия, с която да можем да покриваме поне елементарните си нужди  в изключително полезната ни дейност. Стратегията и програмата за изпълнение са, за десетилетия напред. Те ще предотвратят смъртта на хиляди хора, ще предпазят стотици хиляди от тежки телесни повреди, травми и болести и ще икономисват на държавата и данъкоплатеца десетки милиона лева годишно. А другите добри неща, които ще произтекат при развитието на стратегията, не може да ги предположи дори и най-големият оптимист. Но за това ще говорим по-нататък.

          Уважаеми господин Министър Председател, предлагаме Ви да назначите отговорни служители, с които да започнем разговори по осъществяването на предложената от нас програма, иначе няма кой да ги подхване нещата, няма такива специалисти.                                                                                                                                                                                                              

                Много е важно да има  и да се знае кой осъществява контрол върху качеството на водното спасяване в страната ни. От това зависи живота на много хора. Затова, искаме да Ви помолим, да ни бъде отговорено на следните въпроси:

    1. Кое министерство упражнява контрол и следи за качеството на                       водноспасителната дейност в страната ни?

       2. Кой е този отдел в същото министерство и кои са служителите поименно?

       3. Каква квалификация и опит притежават в това отношение и по какъв                                                                       критерий са подбрани тези служители? Каква квалификация притежават в сферата на превенцията на водните инциденти?

       4. Какви са адресите и телефонните номера на същите тези служители, как                              можем да установим контакти с тях?

       5. Кои са назначили  въпросните служители на тези постове и каква квалификация

            и  опит притежават самите те, в това отношение.                                            

        Бихме искали също така да знаем, кои министерства , ведомства и организации имат представители в Националната комисия по водно спасяване /НКВС/. Смятаме, че точно тези представители не могат да  подготвят становищата, отнасящи се до нашето предложение за нова, модерна стратегия за предпазване на населението от водни инциденти и удавяния. Тогава, защо са там? Но те, не могат да оценят какво пропускат за българския народ и ни губят времето.

         Трябва да напомним, че членството в Националната комисия по водно спасяване не  дава автоматично знания, нито автоматично прави някого специалист по водно спасяване. Трябва преди това да ги имаш тези качества и те са задължителни. Ако ги нямаш, веднага трябва да напуснеш.

         Бихме искали да знаем, по какъв критерий са подбрани и каква квалификация по водно спасяване имат представителите на съответните ведомства във НКВС.

         Кои от тях смятат, че са специалисти по дисциплината „Превенция на водните инциденти”. Нека да знаем ние, както и българският народ, имената, телефоните и адресите им за контакти. Сигурно много хора имат много въпроси, както и ние.

         Нямаме претенци към представителите от „Морска администрация”, които в тяхната си част, без съмнение са добри специалисти.

         Уважаеми господин Министър председател, надяваме се, на бърза подкрепа.

                                                С уважение: Съпредседатели на

                                                                      Асоциация Водна Безопасност - Бургас

                                                          Райко Берберов

                                                          Жельо Михайлов