Асоциация Водна Безопасност - Бургас

Жельо Михайлов
Райко Берберов    

          Истината е, че българинът се дави много. В момента обаче официално нещата не се представят така. Казва се, че сме по-добре от всякога и няма за какво  да се безпокоим, тъй като например от  1989 г. насам, по абсолютен брой, се давят по-малко хора, отколкото през тоталитарния период. Значи нещата са супер. Но за съжаление е точно обратното, защото тук се показва само връхчето на айсберга. За да видим защо е така,  нека да започнем отттук.

          Много често, в сайтовете на развитите водноспасителни служби по света, се дава следния пример. Пита се, кое е по-зле – дали когато 100 човека  посещават  една водна площ  и от тях се давят 10, или когато я посещават  10 и от тях се давят 5.  Отговорът е, че при втория  случай нещата са по-зле, защото удавените са  50 % от всички, които са посетили водната площ, докато при първия, те са 10%. С две думи, става въпрос за честотата на удавянията. И точно там е истината.

          По-малкия абсолютен брой удавяния след 1989 г. не се дължи на това, че нещата във водното ни спасяване са станали по-добри. Точно обратното е. Повече ли са сега охраняваните плажове и по-добре ли са оборудвани спасителните постове, повече ли са водните спасители, повече ли са умеещите да плуват, повече ли профилактични дейности се извършват в това отношение сред населението?  Отговорът на всички тези въпроси е „НЕ”. Тогава няма как нещата да  са по-добре.

          Причината за по-малкия абсолютен брой  удавени през последните 23 години се дължи не на нещо друго, а на далеч по-малкото посещение на водните площи от населението ни. Да видим защо е така.

          Първо, не по-малко от 2,5 милиона българи работят в чужбина и това са  най-здравите и най- дейните хора от нацията ни. Ако бяха тук, точно те щяха  най-често да посещават морето и други водоеми, и със сигурност щяха да се давят много, тъй като нито могат да плуват, нито някой им даде култура по водна безопасност. Сега, въпреки, че в чужбина не им остава много време за отдих и за посещения на водни площи, пак се давят  много. От там непрекъснато пристигат такива печални новини.

          Второ, през последните 23 години нацията ни застаря много. И тук става въпрос за една цяла армия от възрастни хора, които прекарват живота си, обикновено, обикаляйки близките магазини в махалата или най-много в границите на квартала. Те също не посещават водни площи.

          Трето, поради изключително тежкият и напрегнат живот и провалената здравна реформа, нацията ни е поголовно болна, повечето хора имат  по няколко болести и поради тази причина  не могат да ходят на море и други водни площи.

          Четвърто, беднотията е смазваща, така че много пъти по-малко българи могат да си позволят летуване край водни площи. 

          Ако можеше да се направи една съпоставка между годините, на тоталитарния период и годините на прехода, на всеки сто хиляди човека, посетили водни площи, колко са  удавените, ще се види, че сега, през преходния период удавянията по този показател са многократно повече. Или казано с други думи, сега вероятността всеки българин да се удави е много по-голяма. Ето обаче един пример за да се види как стоят нещата в действителност.

          За десетгодишният период 1994 – 2004 г., за който, също се опитват да ни убедят, че нещата в това отношение са били в рамките на нормалното, в Гърция са се удавили 107 деца, а у нас 441. Ако броят на децата в България беше равен с този на гръцките, тогава  честотата на удавяне на нашите деца щеше да е над четири пъти по-голяма от този на гръцките и това е прекалено много. Но броят на гръцките деца е близо два пъти по-голям от този на нашите, от което следва, че честотата с която българските деца през този период  са се давили е над 7 пъти по-голяма от тази на гръцките. А това е космическа разлика. И точно за това невидимо и грозно туловище на айсберга става въпрос.

МОЖЕШ ДА СИ КУПИШ ЕДИНСТВЕНИЯ НАРЪЧНИК ПО ВОДНА БЕЗОПАСНОСТ  "КАК ДА НЕ СТАНА ЖЕРТВА НА ВОДАТА" ОТ ТЕЛ:  056/80 15 99
ЖЕЛЬО МИХАЙЛОВ - АСОЦИАЦИЯ ВОДНА БЕЗОПАСНОСТ