ПРИ СРЕЩА НА МОРСКИТЕ ВЪЛНИ С ОТВЕСНИ ПРЕГРАДИ.

 (Извадка от наръчника "Как да не стана жертва на водата" на Асоциация Водна Безопасност Бургас")  тел: 056/ 80 15 99

Когато водният слой е с дълбочина, по-голяма от половината от дължината на вълната, дъното не затормозява нейното придвижване и тя съхранява енергията си.

При това положение, ако вълната срещне отвесна преграда, като например вълнолом или висок скален бряг, се образува така наречената вълна сплеск (фиг. 15). Част от нея се разпръсква и облива брега или пада в морето, а другата - отскача назад, при което се образува нова вълна, наречена отразена вълна. Тя веднага тръгва в посока срещу прииждащите вълни и взаимодейства с тях.

Този целият процес силно разлюлява водната повърхност така, че намиращият се на това място плувец буквално не може да диша, тъй като безброй яростни вълнички, идващи от всички посоки, непрекъснато го атакуват в лицето и пълнят устата му с вода.

Ако плувецът е слаб и неопитен, може да изпадне в състояние на паника и инстинктивно да предприеме доближаване до стената. Това обаче ще е най-голямата грешка, тъй като вълните могат да го подхванат и захвърлят срещу отвесния бряг.

Изходът от тази ситуация е отдалечаване на 10-15 м от вертикалната преграда, където няма вече да ги има досадните вълнички, пречещи на дишането, и едновременно с това се елиминира опасността от фатален удар с отвесния бряг.

След като е избегнал двете най-големи опасности, плувецът трябва да се подготви за още една, тъй като, отдалечавайки се от брега, ще мине през зоната, където се срещат прииждащите и отразените от стената вълни. Там, ако вълновите орбити на водните им частици съвпаднат по фаза, се образува така наречената стояща вълна, която рязко пораства във височина и гребенът й се разплисква нагоре. Височината й ще бъде равна на сумата от височините на двете срещнали се вълни и това явление се нарича интерференция или наслагване на вълните.

Голямата вълна ще се получи за секунди само в мястото на срещата им, а след това двете вълни ще се разминат и всяка от тях ще си продължи по пътя, все едно че не са се срещали. Ако на мястото на срещата вълновите орбити на водните им частици са с противоположни фази, тогава двете вълни взаимно ще се погасят или с други думи - на това място няма да има вълна, ако височините им са равни. След като обаче се разминат, двете вълни отново се надигат и си продължават разпространението.

Това поведение на вълните се обяснява с така наречения принцип на суперпозицията, според който на мястото на срещата вълните само преразпределят енергията си, но не я губят.

След като плувецът се измъкне от зоната на стоящите вълни, той трябва да заобиколи отвесния бряг и да потърси безопасно място за излизане от водата.

До тук ние говорим за ситуацията, при която в морето има вълни и плувецът въпреки това непредпазливо се доближи непосредствено до отвесния бряг.

В някои случаи, целият този вълнов процес може да стане при спокойна вода, когато внезапно откъм морето задуха силен вятър и плувецът се намира откъм подветрената страна на отвесния бряг. Ако той продължава да стои там, след няколко минути могат да започнат да пристигат по-големи вълни и да се стигне до ситуация, подобна на описаната по-горе.

Това може да се случи и до язовирни стени, ако водната им площ е достатъчно голяма.