ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ  НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                               М О Л Б А

                                     от

     Асоциация Водна Безопасност- гр. Бургас

 ОТНОСНО:  Подкрепа на предложената от нас нова, модерна стратегия за предпазване на населението от водни инциденти и удавяния.

Уважаеми господин Министър Председател,

           Водните инциденти и удавянията са един изключително тежък проблем за държавата ни. В продължение на много години страната ни е на първо място по удавени деца в Европа и никой не е премахнал причините за това.   

          Нашето сдружение Асоциация Водна Безопасност е създадено от ветерани от водното спасяване и е специализирано в сферата на превенцията на водните инциденти. Тази дисциплина е авангарда и основата на основите на всяко водно спасяване. Тя е вратата към успеха.

          Това, което предлагаме е една иновация на водещо световно ниво, която драстично ще намали размера на удавянията и водните инциденти и всяка година ще спестява десетки милиона лева разходи на държавата ни. Най-общо казано, състои се в обучение на населението в безопасно контактуване с водните площи.

          Развитите страни много говорят за това и се стремят към него, но  не са успели да го постигнат в пълнота, защото не могат да преодолеят редица пречки. Ние ги преодоляхме и можем да помогнем на нацията ни да стане една от най-грамотните в това отношение, с всички прекрасни неща, които ще произтекат от тази  животоспасяваща придобивка.

          Тук голямото предимство е, че обучението ще бъде евтиво, увлекателно и ще се провежда бързо. Например в училищата ще може да се провежда във всяка класна стая чрез лекции и видеоматериали, като нагледно средство.

           Всичко това обаче, ще е възможно благодарение на дългогодишният ни труд в това отношение, по време на който успяхме да развием дисциплината „Превенция на водните инциденти”  и да напишем вероятно първия по рода си наръчник в света по водна безопасност „Как да не стана жертва на водата”. В него, най-напред, подредихме, групирахме опасностите във водата  и обяснихме подробно какво представляват. Или с две думи - обяснихме техния произход и характер и как въздействат върху човека. След това отидохме поотделно при основните видове водни площи /море, реки, езера, язовири, напоителни канали, плувни басейни, аквапаркове и т.н./, където най-често се случват водните инциденти и обяснихме как различните видове опасности се проявяват в тях. По-нататък представихме един много важен дял от водната безопасност, който засяга личностните причини за водните инциденти. А те обхващат основно  анатомията, физиологията и поведението на човека, контактуващ с водните площи. Вътре в книгата  има и един специален дял, който е за родители и възрастни и ги учи  как да предпазват децата от водни инциденти.  Това до сега никой не го е направил, включително и в най-развитите страни.  

            През 2009 г. създадохме и наръчника „Плажна култура”, с който изпреварихме и Западноевропейските държави и който се ползва от около 1200 учебни заведения в страната ни. Но до сега никой  държавен орган не ни е отправил поне устна благодарност за това.?

            Уважаеми господин Министър Председател, това за което Ви пишем, ние го предложихме през 2011 г. на правителството на г-н Борисов  като „Нова, модерна стратегия за предпазване на населението от водни инциденти и удавяния”. С писмо до Министерския съвет, и с копия до девет министерства, до Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание, до Държавната агенция за закрила на детето, а по-нататък и до Президенството, ние в 10 страници подробно обяснихме какво представлява въпросната стратегия, как да бъде подготвена и  провеждана, каква ще бъде ползата за всяко от тези министерства и ведомства   и разбира се, най-напред -  колко големи ще бъдат ползите за българския народ както откъм хуманната страна, така и във финансови измерения. Веднага получихме одобрения и похвали и за да  имаме достъп до национални и европейски проекти трябваше министерствата и ведомствата да представят пред Министерския съвет своите експертни оценки, но това не стана, тъй като те не разполагаха с такива специалисти. Ние обаче в писмото ги предупредихме, че това е една нова наука и в държавата ни няма такива специалисти и вместо да си губим времето, ще е най-добре да ни се гласува доверие, каквото ние заслужаваме, да получим финансовата подкрепа и да пристъпим веднага към работа. Но както се видя, на предходното правителство не му достигнаха възможностите , за да  помогне и да тръгне тази толкова необходима за народа ни животоспасяваща дейност.

          Положим ли основите,  по-нататък всичко ще бъде лесно и другите държави дори ще се учат от нас. Това е изключително ефикасна стратегия за десетилетия напред и ако  държавниците се интересуват от живота и здравето на народа, би трябвало веднага да  я подкрепят. Накратко, подготовката на стратегията обхваща три неща. Първо – оформяне на материята ( лекциите ) за преподаване, второ – изготвяне на документалните филми като нагледно средство в процеса на обучението и трето – провеждане на курсове за обучение на специалисти по превенция на водните инциденти. Те пък от своя страна по-нататък, ще извършват обучението по водна безопасност на водните спасители и инструктори по водно спасяване,  в учебните заведения и на други обществени места и ще сътрудничат на ведомствата, имащи задължения по предпазване на населението от водни инциденти. Тези специалисти ще заемат своите места и в комисиите по водно спасяване, където сигурно при 99 % от тях няма и един човек, който добре да познава опасностите във водата. А това е повече от трагично за населението ни. Един пример само. Какво научи българският народ за смъртта във водата на българският митрополит Кирил. Отговорът е  - далеч недостатъчно. Така е и при всички други удавяния. Но как ще си извличаме поуки тогава, та това да не се случва за в бъдеще?

          Тази материя е огромна и затова ние няма да Ви натоварваме с обяснения, на колко много други места, предлаганите от нас специалисти по превенция на водните инциденти  ще бъдат необходими. В писмото до предходните правителства / на г-Борисов и на г-н Райков / го направихме и при поискване от Ваша страна пак ще го направим. Сега ще се спрем по-подробно на Министерството на образованието и науката, защото ние предлагаме всеки ученик на 10 или 11 - годишна възраст да получава толкова ценното  обучение по водна безопасност, а това е  в унисон със Закона за народната просвета. Тази мярка е наложителна,  защото точно от незнание, през последните 15-20 години в страната ни от удавяния загина едно цяло училище с деца. Ако не предприемем тази мярка, следващите 15-20 години, водната стихия ще отнеме живота на още едно училище с деца. А  ние казваме, че народът ще търси отговорност от министерства и правителства за несвършена работа, както мисля, че ще го направи и за последните 23 години.

          За да се види колко зле могат да бъдат нещата в това отношение, ще направим едно сравнение със съседна Гърция за един период, който е отминал, но все пак е много показателен. Например през 10-годишния период 1994- 2004 г., нашите деца, сравнено с гръцките са се давили със 6-7 пъти по-висока честота, което е една астрономическа разлика. Не чухме тогава, а и до днес някое правителство или министерство да попита защо е така и не може ли нещо да се направи, та да не загиват в нещастната ни България толкова много деца от удавяне.

         Може ли Министерството на образованието и науката,  да каже на  родителите, че по време на ученическия отдих край водни площи, както и при ученически екскурзии и излети, децата са достатъчно добре защитени срещу водни инциденти и удавяния? Колко добре ще бъде, ако по време на такива мероприятия има по един такъв специалист по превенция на водните инциденти, каквито ние предлагаме да обучим. Той на място ще прецени опасностите и рисковете, и ще предприеме съответните предохранителни мерки, а при екстремни ситуации ще организира спасяването. Ако това беше направено, и ако учениците получаваха една добра култура за безопасно контактуване с водните площи, нямаше да ги има например трагичните случаи:

          - с удавения ученик и неговата учителка в Сини вир - Дряново по време на излет,

          - с удавения ученик от Пазарджик в хотелския басейн в Неделино, по време на ученеческа екскурзия,

          - с удавения ученик от Стара Загора, в Павел баня, пак по време на ученическа екскурзия,

          - с удавеното в Банско 7-годишно момиче от София по време на „зелено училище”,

          - със завлечените от вълна три ученички край Созопол, отново по време на ученическа екскурзия, от които едната се удави пред погледа на много хора. Как никой не им каза в училище елементарното правило, че периодично пристигат по-големи вълни и е опасно да се стои до самия бряг.

          Всички те, нямаха никаква вина, нито пък техните родители.

          Със сигурност, далеч по-различни щяха да бъдат нещата и при трагичният инцидент с катастрофиралият автобус в река Лим, при който се удавиха 12 деца, ако имаше такъв специалист.

          На 04.04.2013 г., във връзка с 9-годишнината от деня на трагедията, в присъствието на родителите и близките на загиналите деца, беше отслужена възпоменателна служба от Великотърновският митрополит Григорий. Но, месец и половина преди денят на катастрофата наш представител, с писмо до Министерският съвет,  вече беше предупредил, че при мероприятия с ученици, по време на ученически отдих, има опасност и от групови удавяния, точно поради невежеството в това отношение. Нали думите на учителите от потъналия в река Лим автобус са били: „Няма ли Водноспасителна служба или друга организация, която да беше ни научила как да се държим при такива екстремни ситуации”.

          Ние преди няколко години изпратихме писмо до родителите на загиналите деца при катастрофата в река Лим и посочихме, че и Министерство на образованието има вина за трагедията, след което, само след няколко дни, министъра на образованието пристигна в Свищов, за да раздава медали на оцелелите деца при катастрофата, при което той ги обяви за герои. Те пък му казаха, че не се чувстват като герои, а като жертви.

          Много бърза реакция от страна на министъра, за да избегне неприятностите, но ще е по-добре, ако така бързо  реагират  държавните органи и подпомагат  предложенията ни за превенция на водните инциденти. Тогава  хем няма да се случват такива трагедии, хем и на тях няма да  им се налага да провеждат подобни мъчителни мероприятия.

          Освен това, ние смятаме, че при описаните по-горе нещастни случаи има осъдени учители, които всъщност не са виновни. Магистратите им приписват вина, защото не познават добре тази материя. Не може да изискваш от учителя да бъде компетентен за неща, за които не е обучаван. Дори и водните спасители не  я владеят добре тази материя. Затова казваме, че са нужни специалисти по превенция на водните инциденти, които предлагаме да започнем да обучаваме. Поне до тогава е добре учебните заведения да се сдобият и ползват нашият наръчник „Как да не стана жертва на водата”, който ще им бъде от голяма полза и ще им отвори очите. Привилегия е в една държава да има такава книга. Нека Министерство на образованието да покаже загриженост към здравето и живота на учениците и да не бягат от този наръчник само заради това, че нямат специалисти по тази материя. Той е написан толкова достъпно, че и неспециалист веднага разбира за какво става въпрос.

                Министерството на финансите трябва да се заинтересува от тази стратегия, защото когато тя влезне в действие, ще спестява всяка година десетки милиони лева на държавата и на населението, чрез предотвратяване на голямото множество удавяния, тежки телесни повреди, травми, болести, съсипано здраве и последствията от тях. Нека министерството да направи оценка на големите загуби от водните инциденти и удавянията, както това отдавна го правят в развитите страни. Например в САЩ всяка година тези загуби са към 20 милиарда долара. В Европейският съюз загубите са сигурно пак толкова големи, а могат да бъдат спестявани милиарди евро годишно, ако се приеме нашата програма.  Ние ще им я предложим, но нека първо да я направим в България.

          Можем също така да подготвим, вероятно първия в света игрален филм с образователна цел по водна безопасност в пълен комплект. Такъв филм може да извърши революция в борбата срещу водните инциденти и удавянията. Разговаряли

сме с известни филмови деятели и те горещо подкрепят идеята. За по-малките деца можем да помогнем да се създадат и развлекателни анимационни филми с образователна цел. За населението можем да подготвим изключително полезни документални филми в това отношение.

        Относно стратегията, която предлагаме,  ние съзнаваме каква тежест и отговорност слагаме на плещите си, но няма кой друг да я свърши тази работа. И от чужбина не могат да се намерят такива хора, колкото и високи заплати да им се предлагат.

         Виждаме в другите държави с какво внимание, уважение и подкрепа подхождат при излизането на книга за предпазване на населението от водни инциденти, защото са изключителна рядкост. А ние тук подготвяме една от малкото такива наръчници в света или може би единствения и държавата не ни е помогнала с една стотинка. Налага се да търсим заеми, които трудно връщаме след това. Не получихме помощ и от община Бургас, защото подпомагали само книги, които са свързани с поезията. Но ние казваме, че тази стратегия е и един тест за годността и патриотизма на едно правителство и за всеки служител, поставен на висок пост в държавата. Ето, точно по такива неща ще ги оценя народа оттук нататък  

          В продължение на много години България е на първо място по удавени деца в Европа, но пък Бургаска област държи първенството по удавени деца в страната ни. Тогава, елементарната логика сочи, че Бургаска област е най-деликатната европейска територия в това отношение. Причина за това са редица утежнения, между които специфичните географски и природни условия, както и огромния туристически поток. Именно за това, ние предлагаме с наша помощ, в Бургас да бъде изграден център по водна безопасност, който да работи за безопасността на децата в цялата ни страна. Може да стане с европейски проекти, но за нас този път е заключен.

          В това писмо само ще споменем, че моделът на водното спасяване в страната ни е отдавна остарял и не може да разрешава проблемите така както трябва. Може би това е единствената сфера от тоталитарното време, при която нещата още не са докоснати с пръст. За това вина има държавата, която продължава да е монополист в това отношение. Това е причината да не получаваме помощ от държавните органи, дори при доста служители се усеща и враждебност, защото искат да си бъде по старому. Казваме всичко това, но не за да се конфронтираме с колегите от водноспаситлна служба към БЧК. Обратното, изпратили сме им послание за съвместна работа. Дано да дойде това време, ще е много полезно за всички. Но не може тази държава  винаги да е за тях грижовна майка, а за нас – жестока мащеха. Няма да търпим това положение.

              Очаква се да излезне новият правилник за водноспасителната дейност, който иначе трябваше да бъде предложен за широко обсъждане, но това не стана. В него вмъкнат ли е текст, че и други организации, освен БЧК могат на равни начала с тях, да осъществяват водноспасителна дейност, подпомагани от държавата? Става въпрос и за нашата организация. Настояваме това да се прибави, защото така повелява Конституцията ни.

               Господин Министър Председател, ние свършихме огромна работа за държавата и за народа ни, в сферата на превенцията на воднит инциденти, но до сега, въпреки многото писма, не сме получавали никаква помощ и подкрепа. Вярваме, че ще  оцените нашия труд и предложената от нас нова, модерна стратегия за предпазване на населението от водни инциденти и удавяния и ще ни бъдат предоставени съответните проекти.

               Ние се надяваме още, че писмото ни няма да приключи живота си в шкафа на някой от Вашите служители, а сте ги инструктирали да Ви докладват за такива неща с отговорност и изчерпателност, защото, за съжаление в предходното правителство явно нито едно наше писмо не отиде до адресата. За това хората са на улицата.

                Всъщност, ако г-н Борисов знаеше за нашето предложение, нямаше ли да помогне и да се похвали пред другите държави, че по една хуманна дисциплина сме ги изпреварили.

               Нямаше ли и г-н Президента поради същата причина да се застъпи за нас, знаейки какво море от нещастие ще спестим на изстрадалият български народ. Още повече, че той много често повтаря, че за да се отлепи страната ни от това тежко състояние са нужни иновации.

               Нямаше ли финансовият Министър г-н Дянков да иска чрез тази програма всяка година да спестява десетки милиона лева на държавата и хората, ако го бяха запознали с нея.

               Нямаше ли г-жа Цачева, като Председател на Народното събрание да се позаинтересува от тази животоспасяваща програма, след като в писмото до нея посочихме безсилието и  омагьосания кръг, в който  попадна една от комисиите в Парламента, опитвайки се напразно да направят нещо по тези проблеми. 

               Нямаше ли г-жа Маргарита Попова като министър на правосъдието да откликне на апела ни, след като й писахме, че това което правим ще съхрани живота на много деца и много майки няма да се почернят завинаги. Тогава вместо на нас, бяха раздавани проекти на организации, които нямаха регистрация в Централния регистър, макар че това беше задължително условие. И това ставаше дори без тези организации да се явяват на конкурси.

               Намаше ли поне един от няколкото здравни министри, заемали този пост,  да ни окаже помощ при положение, че те нямаха нито един специалист по превенция на водните инциденти, на който да се опрат, а иначе това министерсво е главна фигура в създаването на нормативни документи в сферата на водното спасяване. Здравното министерство направи неуспешен опит да изготви експертна оценка на предложената от нас стратегия. Как тогава ще правят правилници по водно спасяване?

                 Пишем Ви всичко това защото на посочения от Вас адрес за предложения  predlagam@government.bg , Ви изпратихме същото писмо на 24.06.2013 г., но не получихме отговор дали е пристигнало. След една седмица направихме запитване на същия адрес, за да ни кажат поне, дали са получили писмото ни, но отново не последва отговор, както е и до днес – месец и половина по-късно. 

                 Уважаеми господин Министър Председател, уверяваме Ви още веднъж, че си струва да погледнете писмото ни и се надяваме, че ще подкрепите осъществяването на предложената от нас, нова, модерна стратегия за предпазване на населението от водни инциденти и удавяния.

   С уважение: Съпредседатели на

                                                                      Асоциация Водна Безопасност - Бургас

  Райко Берберов

   Жельо  Михайлов