СРЕЩА С ДАВЕЩ СЕ - САМОУБИЕЦ

(Из „Невероятните разкази и поуки на стария морски вълк Спас”)

          Никога не съм допускал, че точно на мен ще се падне да вадя от морето самоубиец и то толкова млад мъж. Той скочи от една висока скала, надвесена над морето, където дълбочината беше 10-15 м.

          Случайно бях решил да се гмуркам на това диво и отдалечено от хора място. През стъклото на новата ми маска подводният свят изглеждаше приказен. Изведнъж, със силен шум,  нещо се вряза във водата пред мен. Беше човек, който от инерцията потъна на голяма дълбочина, а от движенията му разбрах, че се дави.

          Бях спасявал много хора, но за първи път виждах така ясно агонията на давещият се. Тялото отиваше към дъното, но погледът бе насачен нагоре, към светлината и въздуха, а ръцете, протегнати към тях, се мъчеха да ги достигнат.

          Не ставаше въпрос за неволно падане. Помрачената воля беше накарала това незнаещо да плува тяло да скочи и умре, но сега, то, жадувайки за глътка кислород  не искаше повече да я слуша и искаше да живее.

          Понеже бързо го извадих  от водата, физическото му състояние изглеждаше добро, но в главата му беше тъмно, като в празен силоз за пшеница.

          До този момент за него знаех само едно – хич не му пукаше за това, че е направил опит да приключи земния си път. Когато се посъвзе разбрах, че причината е жена – и нищо повече. Просто някаква жена го изключила от сметките си.

          За да му повдигна духа, му казах, че един мъж трябва да бъде търпелив, защото жените често променят решенията си.

          Оттук нататък, този  мургав, къдрокос младеж често се отбиваше до спасителният ми пост на плажа, за да ме види и да си кажем по нещо. Беше много интелигентен и бързо стъпи на краката си, но тъгата не слизаше от лицето му, като номенклатурчик от държавна софра.

          Един ден обаче не повярвах на очите си. Къдрокосия отново идваше при мен  по мокрия крайбрежен пясък,  с изкрящо от радост лице и като че ли носен, от невидими криле. Изправих се за да го посрещна, но след малко, той мина покрай мен без да  ме забележи.

          И нямаше как да е по друг начин, защото с него вървеше неземна хубавица с осанка на гръцка богиня, облечена с изящен бански, в цвят на току-що отскубнати зелени морски водорасли.   

          Бас държа, че заради тази дама, той скочи от скалата. Все пак, камък ми падна от сърцето, защото най-поле нещата при него бяха потръгнали.

          Но, за съжаление, само след минута-две, вече не мислех така. Тук нещо не беше наред. До това прозрение стигнах благодарение на  дългогодишният ми опит на превъзходен гмуркач в морските дълбини.

          Когато тази красива дама мина покрай мен, аз добре успях да видя и очите й. Те бяха големи и уж сини, но едновременно с това и безцветни. Бяха точно същите, като на една  много едра морска котка, която срещнах наскоро до потънал в древността кораб. А и погледът й беше същия.

         Непременно тези дни ще се гмурна и ще направя изследване на това тайнствено място, за да разбера, дали морските котки не се превръщат в красиви жени, за да мамят и разбиват добрите  мъжки сърца.